Самото споменаване за тялото почти накара Роуз да започне речта си отново, но аз я погледнах твърдо и тя отиде да налее чаша горещ чай.
— Ето, млада госпожице — казах на Меган. — Изпий го до дъно. Предполагам, че имате и бренди, Роуз.
Жената каза със съмнение в гласа, че може би е останала някоя глътка от брендито, което била използвала за коледния пудинг.
— Ще свърши работа — рекох и налях малко в чашата на Меган. С крайчеца на окото си забелязах, че Роуз възприе това като добра идея.
— И аз ще си сложа малко бренди. Още треперя при мисълта…
— Стой при Роуз, Меган — прекъснах я аз. — Роуз, надявам се, че мога да ти имам доверие и да ти поверя госпожица Меган?
— О, да, напълно, сър — отвърна готвачката.
Влязох в къщата. Познавах добре Роуз и жените от нейния вид — скоро щеше да открие, че е необходимо да подкрепи силите си с малко храна и това щеше да е добре и за Меган. Искаше ми се да наругая тези хора! Защо, по дяволите, не можеха да се погрижат за младото момиче?
Все още вбесен от случилото се, попаднах на Елзи Холанд в хола. Тя не изглеждаше изненадана, че ме вижда. Предполагам, че чувството на ужас кара хората да не обръщат внимание на по-дребните неща, като например кой влиза и излиза от къщата. Полицаят Бърт Рандъл стоеше до предната врата.
Елзи Холанд каза с въздишка:
— О, господин Бъртън, нали е ужасно! Кой би могъл да направи такова отвратително нещо?
— Значи е било убийство.
— О, да. Била е ударена по главата. Всичко е само кръв и коси. О, ужасно е, и после набутана в този бюфет! Кой би могъл да направи такова порочно нещо и защо! Горката Агнес, сигурна съм, че никога не е причинила никому нищо лошо.
— Не — отвърнах, — но някой се е погрижил за това.
Тя втренчи очи в мен. Имаше здрави нерви. Бе леко пребледняла от вълнението и аз си позволих да пофантазирам, че по някакъв порочен начин въпреки доброто си сърце тя изпитва удоволствие да наблюдава разигралата се драма.
— Трябва да отида при момчетата — каза Елзи. В гласа й се долавяше нотка на извинение. — Господин Симингтън е толкова разтревожен, да не би да изживеят шок. Нареди ми да стоя с тях в стаята през цялото време.
— Чух, че Меган е открила трупа. Надявам се, че някой ще се погрижи и за нея.
За чест на Елзи Холанд съвестта й заговори:
— О, Боже! — извика. — Съвсем забравих за нея. Дано да е наред. Цялата тази суматоха, а и полицията — просто се обърках, но това не ме оправдава. Веднага ще отида да се погрижа за нея.
— Тя се успокои. Роуз се грижи за нея. Вие се погрижете за децата.
Тя ми се усмихна, блестящите й бели зъби ми заприличаха на бордюра от камъчета, с които старите моми в селото ограждаха лехите си с цветя, после се затича нагоре по стълбите. Всъщност нейната работа бяха момчетата. Никой не я бе наемал, за да се грижи за Меган. Симингтън й плащаше да наглежда сополивите му деца. Никой не можеше да я обвини, че не върши съвестно задълженията си.
Докато завиваше покрай ъгъла на стълбите, затаих дъх. За пореден път ми се стори, че виждам крилатата Нике, безсмъртна и необикновено красива, а не обикновената съзнателна и изпълнителна гувернантка.
Вратата се отвори. В хола влезе суперинтендант Неш, следваше го Симингтън.
— О, господин Бъртън — произнесе Неш, — тъкмо се канех да ви телефонирам и се радвам, че ви намирам тук.
Дори не ме попита защо съм дошъл. Обърна глава към Симингтън:
— Ще използвам тази стая, ако може.
Стаята беше малка, с изглед към улицата. Разгледах Симингтън — беше запазил присъствие на духа, но изглеждаше безкрайно уморен.
Неш се обърна към адвоката:
— На ваше място бих закусил добре, господин Симингтън. Вие, госпожица Холанд и госпожица Меган ще се почувствате много по-добре след чаша горещо кафе, придружена от солидна порция яйца с бекон. Убийството е гадно нещо, особено на празен стомах.
Говореше тихо и спокойно с авторитета на семеен лекар. Невъзможно бе да се каже дали се шегува, или е абсолютно сериозен.
Симингтън направи слаб опит да се усмихне:
— Благодаря, мисля, че ще приема съвета ви.
Последвах Неш в малката стая и той затвори вратата след нас. Обърна се към мен, изгледа ме внимателно и каза:
— Дошли сте много бързо тук? Как разбрахте?