Обясних, че Меган ми се е обадила. Изпитвах силна симпатия към Неш, поне не беше забравил, че Меган има нужда също и от закуска.
— Чух, че сте телефонирали предната вечер, господин Бъртън, за да питате за момичето. Защо?
Разказах му за телефонното обаждане на Агнес и за неявяването на момичето. Предполагам, че звучеше наистина странно.
Той замислено заговори, като потъркваше брадата си:
— Виждам, виждам… — След това повдигна рязко глава. — Е, добре. Сега вече имаме убийство — директно физическо насилие. Въпросът е какво е знаело момичето. Дали е казало нещо на тази Партридж? Нещо конкретно?
— Не мисля, но можете да я попитате.
— Да, ще дойда да я разпитам, когато свърша тук.
— Какво точно се е случило — попитах аз — или все още не знаете?
— Достатъчно. Бил е свободният ден на прислужниците…
— И на двете?
— Да, изглежда, преди тук са били прислужници две сестри и госпожа Симингтън ги е уредила така. Когато са дошли новите две прислужници, тя не е променила деня. През този ден са хапнали студена вечеря, сервирана в столовата, а госпожица Елзи е направила чая.
— Разбирам.
— Дотук всичко е напълно ясно. Готвачката Роуз е от Недър Микфорд и в свободните си дни ходи там, като взема автобуса в два часа и трийсет минути, така че винаги Агнес остава да измие съдовете от обяда. Роуз пък измива съдовете след вечеря и така всички са доволни. Това се е случило и вчера. Роуз е отишла да хване автобуса в два и двайсет и пет минути. Адвокатът е излязъл за кантората си в три без двайсет и пет, а Меган е излязла с колелото си пет минути по-късно. Елзи и малките са излезли в три без петнайсет. Агнес е останала сама в къщата. Доколкото можах да разбера, тя излизала обикновено между три и три и половина.
— Къщата празна ли е оставала?
— О, никой не се тревожи за тези неща. Тук много малко хора заключват къщите си. Но тя явно не е напускала къщата, защото, когато са открили тялото й, все още е била в униформа.
— Предполагам, че сте установили и часа на смъртта?
— Засега приблизителната оценка на доктор Грифит е между два и четири и трийсет.
— Как е била убита?
— Отначало е била зашеметена от удар в тила, а след това с обикновен кухненски шиш убиецът я е пробол в основата на черепа й. Смъртта е настъпила мигновено.
Запалих цигара. Описанието на Неш не беше приятно.
— Много хладнокръвно, нали?
— О, да, да, това се набива на очи от пръв поглед.
Всмукнах дълбоко от цигарата.
— Кой го е направил — попитах — и защо? Защо, за Бога?
— Не съм сигурен, че някога ще узнаем точно защо — отговори бавно той, — но можем да предположим.
— Знаела е нещо?
— Да, знаела е нещо.
— Но никой не се е досещал, че тя може би знае?
— Доколкото знам, не. Била е угрижена и неспокойна още от смъртта на госпожа Симингтън, така поне казва готвачката, и пак според нея е ставала все по-неспокойна и непрекъснато повтаряла, че не знае какво да прави. — Неш раздразнено поклати глава. — Винаги става така. Не искат да идват при нас. Всички таят дълбоко в себе си този предразсъдък и не желаят да си имат работа с полицията. Ако беше дошла навреме и ни беше казала какво я тревожи, щеше да е жива и здрава.
— Не е ли казала нещо на другата прислужница?
— Не, или поне така казва Роуз, и аз съм склонен да й вярвам, защото ако го е направила, тя щеше веднага да го разнесе из цялото градче. Украсено с много допълнителни неща, измислени от самата нея, разбира се.
— Влудяващо е да не знаеш — отбелязах.
— Все пак можем да опитаме да правим предположения, господин Бъртън. За начало не смятам, че това, което я е тревожило, е било нещо точно определено. Било е нещо, за което се е досетила по-късно и колкото повече време минавало, толкова по-неспокойна ставала. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да.
— Всъщност мисля, че знам за какво става дума.
Погледнах го с уважение.
— Ето, това е добра работа.
— Да, виждате ли, господин Бъртън, аз знам нещо, което вие не знаете. В следобеда, когато госпожа Симингтън се е самоубила, и двете прислужници би трябвало да са навън. Бил е свободният им ден. Но всъщност Агнес се е върнала много по-рано вкъщи.
— Сигурен ли сте?
— Да. Агнес има приятел, младия Рендел от магазина за риба. В петък затварят рано и той идвал да се срещне с Агнес. Излизали са да се поразходят или са ходели на кино, ако е валяло. Този петък се скарали почти веднага след като се срещнали. Поводът е бил отново едно от онези писма. Нашият писмописец е бил доста активен, намеквайки, че Агнес си има и друг приятел, а младият Рендел го е приел прекалено дълбоко. Скарали се и тя си тръгнала за вкъщи, като казала, че няма да излезе, докато приятелят й не дойде да й каже, че съжалява.