Потръпнах и казах:
— Всъщност трябва да бързаме.
— Наистина. Но не мислете, че ние не правим нищо — в полицията работим по няколко направления.
Неш ми обясни, че иска да чуе историята на Роуз отново, защото досега му била разказала две различни версии. И колкото повече версии можеше да изтръгне от нея, толкова по-вероятно беше да се открие поне частица от истината.
Открихме Роуз да мие съдовете след закуската. Като ни видя, тя спря веднага, постави ръка на сърцето си, започна да върти очи и да ни обяснява колко тежко й се е отразило намирането на трупа и как все още сърцето и нервите й не са се успокоили.
Неш беше внимателен, но твърд с нея. Каза ми, че при първия разпит главно я утешавал, при втория се е държал доста строго. Сега използваше и двата подхода в зависимост от случая.
Роуз все повече разширяваше показанията си, правейки го с явно удоволствие. Детайлите от случилото се предишната седмица ставаха все повече, тя си спомни как Агнес е изпитвала смъртен страх и как е потреперила, когато я е попитала какво става.
— Сигурно и аз щях да съм мъртва, ако ми беше казала — завърши готвачката, въртейки щастливо очи.
Дали Агнес й беше казала нещо за това, което я беше разтревожило? Не, освен че е била смъртно уплашена.
Неш кимна и изостави темата, като се съсредоточи върху точните описания на действията на Роуз през изминалия следобед. Най-общо казано, тя бе хванала автобуса в два и трийсет и бе прекарала следобеда и вечерта със семейството си. Беше се върнала от Недър Микфорд с автобуса в осем и четирийсет вечерта. Всичко казано бе утежнено от нейните сложни обяснения за необикновеното й чувство, че нещо лошо ще се случи, какво казала сестра й по въпроса и как не била в състояние да опита от любимия си кейк, приготвен специално за нея.
От кухнята отидохме да потърсим Елзи Холанд, която преподаваше урок на децата. Както винаги тя беше делова и готова да бъде от полза.
— Сега, Колин и ти, Брайън, ще решите тези три задачки и когато се върна, ще ми покажете отговорите.
След това ни заведе в стаята на децата.
— Предполагам, че тук ще е удобно? Мисля, че е по-добре да не говорим за тези неща пред малките.
— Благодаря ви, госпожице Холанд. Само ми кажете още един път дали сте съвсем сигурна, че Агнес не е споменавала пред вас, че нещо я тревожи? Особено след смъртта на госпожа Симингтън?
— Не, нищо не ми е споменавала. Тя беше много тихо момиче, рядко говореше.
— А някаква промяна в другата прислужница?
— Да, Роуз говори много, дори изключително много. Понякога трябва да й напомняме да не бъде толкова нахална.
— Бихте ли ми казали какво точно се е случило вчера следобед? Всичко, което можете да си спомните.
— Добре, както обикновено обядвахме. В един часа — малко поизбързахме. Не позволявам на децата да се застояват на масата. След това… нека помисля. Господин Симингтън отиде в кантората си, а аз помогнах на Агнес с масата — момчетата отидоха да играят в градината, докато се подготвя да ги изведа.
— Къде ходихте?
— Към Комбиейкър, по пътечката през полето. Момчетата искаха да отидем на риболов. Забравих стръвта им и трябваше да се върна да я взема.
— По кое време беше това?
— Нека да си помисля. Тръгнахме към три без двайсет или малко след това. Меган също щеше да идва с нас, но се отказа и излезе с колелото. Тя е направо луда по карането на велосипед.
— Искам да зная по кое време се върнахте за стръвта? Влизахте ли в къщата?
— Не, бях я оставила в оранжерията, отзад. Не знам в колко часа беше. Предполагам около три без десет.
— Видяхте ли Меган или Агнес?
— Мисля, че Меган вече бе тръгнала, а Агнес не видях. По-точно не видях никого.
— И след това отидохте да ловите риба?
— Да, тръгнахме нагоре по потока. Нищо не можахме да уловим. Всъщност винаги е така, но момчетата страшно се забавляват. Брайън доста се поизмокри и когато се върнахме, се наложи да му сменя дрехите.
— Вие ли приготвяте чая в сряда?
— Да. Всичко е приготвено и сервирано във всекидневната. Когато господин Симингтън се върне, аз само кипвам чая и го сервирам. Момчетата и аз, разбира се, и Меган, пихме чай в детската стая. Аз държа в бюфета всичко необходимо и не се налага да безпокоим някого, когато пием чай с децата.