Поклатих глава.
— Интересно. Трябва да обърна внимание на инспектор Грейвс. Между другото, той ме помоли да му кажа дали зная със сигурност някой, който не е получавал анонимни писма.
— Тя е втората — обадих се. — Не забравяте Емили Бартън, нали?
Неш се захили.
— Не бива безрезервно да вярвате на всичко, Бъртън. Госпожица Емили е получила писмо. И то не само едно.
— Откъде знаете?
— Нейният предан дракон, предишната й прислужница, при която живее сега, ми каза. Флорънс Елфорд кипеше от благородно негодуване. Искаше жестоко наказание за автора.
— Защо тогава госпожица Бартън ми каза, че не е получавала анонимно писмо?
— Деликатност. Езикът на писмата е груб, на места направо мръсен. Чувствителната стара мома до този момент е избягнала сблъскване с грубостта и простащината, които ни заобикалят.
— Какво пише в нейните писма?
— В нейния случай е доста гадно. Твърди се, че е отровила майка си и повечето от сестрите си!
Запитах недоверчиво:
— Искате да кажете, че наистина между нас броди опасно луда и ние не можем да разберем коя е тя?
— Ще я намерим — отговори той с мрачна увереност. — Все ще напише едно писмо, което не е трябвало да пише.
— Но, Боже мой, човече, та тя няма да напише нито едно писмо след всичко, което се случи.
Той ме погледна.
— О, ще напише. Защото, виждате ли, това е болезнена страст. Сега тя и да иска, не може да спре. Писмата ще продължат, бъдете сигурен.
Девета глава
1.
Преди да напусна къщата, потърсих Меган. Намерих я в градината. Изглеждаше отново предишното жизнерадостно момиче. Поздрави ме доста весело.
Предложих й, ако желае отново да се пресели при нас, но след кратко колебание тя поклати глава:
— Много мило от твоя страна, но мисля, че ще остана тук. Въпреки всичко предполагам, че това е моят дом. И мисля, че мога да оказвам малка помощ в гледането на момчетата.
— Добре — съгласих се, — твоя воля.
— Да, ще остана. Мога ли… възможно ли е…
— Да? — опитах се да я окуража.
— Ако, се случи нещо, мога ли да ти се обадя по телефона и ти ще дойдеш, нали ще дойдеш?
Думите й ме развълнуваха.
— Разбира се, ще дойда веднага. Но какво мислиш, че може да се случи?
— О, не знам. — Тя изглеждаше малко несигурна. — Но сега нещата са точно такива, не е ли така?
— За Бога! — възкликнах. — Само недей да търсиш повече трупове! Не ти се отразява добре.
За миг очите й блеснаха.
— Вярно е. Почувствах се отвратително.
Не ми харесваше, че остава тук, но както тя сама изтъкна, това бе домът й. А и се надявах, че сега Елзи ще се чувства по-отговорна за нея.
Прибрах се в „Литъл Фърз“ заедно с Неш. Докато разказвах на Джоана за случилото се сутринта, Неш разпитваше Партридж. Върна се при нас доста обезкуражен.
— Почти нищо ново не можах да науча. Според вашата прислужница момичето само е казало, че е силно разтревожено за нещо и не знае как да постъпи, затова е възнамерявало да се обърне към Партридж за съвет.
— Партридж казала ли е на някой друг? — попита Джоана.
Суперинтендант Неш кимна.
— Да, казала е на госпожа Емори — вашата дневна прислужница, в смисъл, че има някои млади момичета, които търсят съвет от по-възрастните и не смятат, че с всичко могат да се оправят сами, и че Агнес може и да не била много интелигентна, но била добро момиче, с добри обноски, което уважава възрастните.
— Всъщност Партридж се е хвалила — промърмори Джоана, — а госпожа Емори светкавично е разпространила новината из селото.
— Точно така, госпожице Бартън.
— Едно нещо ме учудва — намесих се аз. — Защо аз и сестра ми сме включени в списъка на Отровното перо? Ние сме временни пришълци тук и никой не би могъл да има нещо против нас или да ни мрази.
— Не отчитате манталитета на неизвестния автор. Всичко, което може да бъде очернено, е подходящ материал. При тези хора омразата е насочена, така да се каже, към цялото човечество.
— Предполагам, че точно това имаше предвид госпожа Дейн Калтроп — каза Джоана замислено.
Неш я погледна въпросително, но тя не се зае да му обяснява.
— Не знам дали сте огледали внимателно плика на писмото, което получихте, госпожице Бъртън. Но ако го бяхте направили щяхте да забележите, че пликът всъщност е адресиран до госпожица Бартън, впоследствие „а“ е променено на „ъ“.