Тази забележка на суперинтендант Неш, разбрана и осмислена правилно, би ми дала ключа към цялата загадка, но за жалост никой не й обърна внимание.
Той си тръгна, аз останах да разговарям с Джоана. Тя ме попита:
— Ти не мислиш, че това писмо е било адресирано до Емили Бартън, нали?
— Съмнявам се, че би започнало с: „Ти, боядисана кукло…“ — забелязах и Джоана се съгласи с мен.
След това ми предложи да се разходя до селото.
— Трябва да разбереш какво говорят хората. Тази сутрин друга тема няма да има!
Предложих й да дойде с мен, но за мое учудване тя отказа. Заяви, че имала работа в градината. Спрях се на вратата на стаята и тихо казах:
— Надявам се, че Партридж е добре?
— Партридж!
Учудването й ме накара да се засрамя от хрумналата ми идея, затова отвърнах с нотка на извинение:
— Просто се чудех. Тя е доста особена в някои неща. Мрачна стара мома — нали разбираш, такива хора често имат мании.
— Това не е религиозна мания, или поне ти ми каза, че Грейвс смята така.
— Да, казва се сексмания. Понякога двете се свързани или са много близки помежду си, доколкото разбрах. Тя е жена, вдъхваща респект, но не забравяй, че е била затворена тук дълги години с много възрастни жени.
— Какво ти внуши тази мисъл?
— Виждаш ли, за всичко имаме единствено нейната дума. Имам предвид това, което Агнес й е казала. Нали така? А предположи, че Агнес се е обадила на Партридж да попита защо тя е идвала и е оставила писмо в този ден, а Партридж й е отговорила, че ще й се обади следобед и ще й обясни?
— И след това е дошла при нас да ни попита дали момичето може да дойде тук?
— Да.
— Но Партридж изобщо не е излизала този следобед.
— Не можем да сме сигурни в това. Спомни си, че ние също бяхме навън през това време.
— Да, прав си. Предполагам, че е възможно. — Джоана се замисли. — Но въпреки всичко не мисля, че това е вярно. Не мисля, че Партридж има нужната интелигентност, за да прикрие следите върху писмата, да изчисти отпечатъците и всичко останало. Знаеш, че за това се изисква не само омраза, но и интелигентност. Не мисля, че тя я притежава. — Джоана направи пауза и добави бавно:
— Предполагам, че те са сигурни, че е жена, нали?
— Да не мислиш, че е мъж? — извиках невярващо.
— Не, не обикновен мъж. Но даден тип мъж! Всъщност аз мисля за господин Пай.
— Значи твоят заподозрян е господин Пай?
— Не чувстваш ли ти самият, че това е възможно? Той е от хората, които са самотници — нещастни и злобни. Всеки му се подиграва. Не можеш ли да си го представиш тайничко да мрази всички нормални и чувствителни хора и да чувства по свой особен начин удоволствие от това, което прави?
— Грейвс каза, че е стара мома на средна възраст. — Сбъркан човек — изрекох бавно аз.
— Точно така. Богат е, но парите не могат да му помогнат. Имам чувството, че е малко откачен. Той наистина е един вдъхващ страх малък човек!
— Не забравяй, че той също е получил едно от тези писма.
— Но ние не знаем това със сигурност — отговори Джоана. — Само мислим така. Всичко, което видяхме, може да е една добре изиграна роля.
— В наша чест?
— Да. Достатъчно е умен да помисли и за това и да не преиграе.
— Трябва да е много добър актьор.
— Естествено, Джери. Който и да е, извършителят е първокласен актьор. За него това е неразделна част от удоволствието.
— За Бога, Джоана, не говори, сякаш знаеш всичко. Караш ме да се чувствам неудобно. Като че ли познаваш добре психиката на този престъпник!
— Мисля, че наистина я разбирам. Просто чувствам, че мога да разбера настроенията му. Ако не бях Джоана Бъртън, ако не бях млада и достатъчно привлекателна, способна да прекарвам времето си добре, ако бях — как да се изразя — зад решетка и да гледам останалите как се радват на живота, може би и в мен би се надигнала черна вълна от зло, което да ме кара да наранявам, да измъчвам, дори да унищожавам?
— Джоана? — Сграбчих я за раменете и я разтърсих. Тя потрепери, вперила очи някъде зад мен, и после ми се усмихна.
— Изплаших те, нали, Джери? Но мисля, че този е най-добрият начин за разрешаване на проблема. Трябва да влезеш в кожата на този човек, да почувстваш какво го кара да върши тези неща и едва тогава би могъл да предвидиш каква ще бъде следващата му постъпка.