— За кого говорите? — попитах я аз, замаян от този водопад от думи.
— За Елзи Холанд, разбира се! — В гласа на госпожица Грифит се долавяше нетърпение. — По мое мнение тя е едно умно, хубаво момиче и само си вършеше работата.
— А какво казват хората?
Еме Грифит се засмя. Помислих си, че това е точно този тих смях, който хората наричат „неприятен“.
— Казват, че тя вече обмисля възможността да стане госпожа Симингтън номер две, че непрекъснато се занимава да утешава вдовеца и зарязва задълженията си.
— Не, за Бога! — бях малко шокиран. — Госпожа Симингтън е мъртва едва от седмица!
Събеседничката ми вдигна рамене.
— Разбира се! Абсурдно е! Но знаете какви са хората. Това момиче Холанд е младо и красиво, за тях това е достатъчно. И забележете, да бъдеш гувернантка не е особена перспектива за едно момиче. Не бих я укорила, ако иска да има дом и съпруг, ако изиграе добре картите си. Разбира се, бедният господин Симингтън представа няма за това! Той все още не е на себе си от загубата! Но знаете какви са мъжете? Ако жената е винаги край него и го накара да се чувства удобно и приятно, да се грижи за него, да е привързана към децата — е, тогава той ще започне да бъде зависим от нея.
Изрекох много бавно:
— Значи мислите, че Елзи Холанд е някое леко момиче, което търси пари?
Госпожица Грифит се изчерви:
— Съвсем не! Съжалявам я. И всички тези гадни неща, които хората говорят за нея! Затова казах на Меган да се прибере у дома. Ще изглежда по-добре, отколкото Дик Симингтън и момичето да са сами вкъщи.
Започнах да разбирам някои неща. Еме Грифит се засмя весело.
— Шокиран сте да чуете, господин Грифит, какво мисли нашият малък клюкарски град! Ще ви кажа едно нещо — те винаги мислят най-лошото.
Продължавайки да се смее, тя ми кимна и продължи напред.
3.
Налетях на господин Пай до черквата. Той говореше с Емили Бартън, която изглеждаше много възбудена и с порозовели бузи. Господин Пай ме поздрави радостно:
— А, господин Бъртън, добро утро, добро утро! Как е очарователната ви сестра?
Казах му, че Джоана е добре.
— Но не идва да се присъедини към селския ни парламент? Всички сме превъзбудени от новините. Убийство! Истинско убийство, достойно за първите страници на съботните вестници! И всичко това тук, в това малко селце! Според мен това не е най-интересното престъпление, ако мога така да се изразя. Някак си това е мръсна работа. Брутално убийство на никому неизвестна прислужница. Но все пак това са новини.
Госпожица Бартън възбудено каза:
— Шокиращо е, наистина шокиращо!
Господин Пай се обърна към нея:
— Но ви харесва, скъпа лейди, харесва ви! Признайте си! Вие съжалявате, не сте съгласна с това, което е станало, но все пак има тръпка. Наистина има тръпка, настоявам да го признаете!
— Толкова добро момиче — рече Емили Бартън. — Дойде при мен от дома „Света Клотилда“. Беше груба, но много бързо се учеше. Превърна се в толкова хубава и способна домашна прислужница. Партридж много я харесваше.
— Тя трябваше да дойде на чай с Партридж вчера следобед — спомних си бързо аз. След това се обърнах към господин Пай: — Предполагам, че Еме Грифит ви е казала? — Тонът ми беше доста небрежен и той отговори, без да се замисли:
— Да, спомням си го. Спомням си, че ми каза, че е нещо съвсем ново прислужниците да се обаждат по телефоните на хората, които са ги наели.
— Партридж не би си и помислила да направи такова нещо — отбеляза госпожица Емили. — Много съм учудена, че и Агнес го е направила.
— Изостанали сте, скъпа лейди — отвърна господин Пай. — Прислужниците ми постоянно ползват телефона и пушат навсякъде из къщата, докато не им направя забележка. Но това не значи, че съм груб с тях. Прескот е божествен готвач, макар и малко темпераментен, а госпожа Прескот е домашна прислужница, достойна за възхищение.
— Да, наистина всички мислим, че сте щастливец, господин Пай.
Намесих се, защото не исках разговорът да се измести от темата.
— Новината за убийството е дошла много бързо.
— Разбира се, разбира се — отвърна господин Пай, — касапинът, хлебарят и свещеникът, нали знаете? Когато един слух се появи, обикновено той не само се разпространява светкавично, но и всеки го украсява по малко. Лимсток за жалост се променя — анонимни писма, убийства, изобщо всички факти за нарастваща криминална тенденция.