Бях в „Литъл Фърз“ точно няколко минути преди обядът да бъде сервиран. Джоана стоеше до прозореца на трапезарията, зареяла поглед навън, сякаш мислите й бяха светлинни години надалеч.
— Как си, малка сестричке? Мечтаеш ли? — попитах шеговито.
— О, не знам. Нищо особено.
Погледнах към верандата. Два стола бяха придърпани до масичката, върху която забелязах две празни чаши и някаква фотография.
— Какво е това?
— О, доктор Грифит беше тук. Донесе снимка на далак. Изглежда е мислел, че ще ми е интересно да го видя.
Излязох на верандата и разгледах снимката с интерес. Всеки мъж си има свой начин на ухажване на нежния пол. Аз самият никога не бих избрал да го правя с помощта на снимки на човешки органи, здрави или не. Но Джоана без съмнение бе поискала да види такава снимка.
— Изглежда отвратителен.
Тя се съгласи с мен.
— Как изглеждаше Оуен?
— Изморен и притеснен. Имаше нещо наум.
— Далак, който не се нуждае от лечение?
— Не ставай глупав. Имам предвид нещо истинско.
— Мисля, че е имал тебе наум, Джоана. Бих желал да не го насърчаваш.
— Затваряй си устата. Нищо лошо не съм направила.
— Жените винаги така казват.
Джоана ме напусна разгневена. Болният далак бе започнал да се извива под лъчите на слънцето. Държейки снимката за края, я внесох в стаята. Лично аз не изпитвах към нея никакъв интерес, но може би беше едно от съкровищата на Грифит. Взех дебела книга от лавицата, за да затисна фотографията с нея. Беше огромен старинен том с проповеди.
Книгата се изплъзна от ръката ми и падна разтворена на земята. В следващия миг забелязах, че в средата част от страниците са грижливо изрязани.
6.
Останах на място, втренчен в книгата. Взех я и погледнах заглавната страница. Беше публикувана през 1840 година.
Нямаше никакво съмнение. От тази книга бяха изрязаните букви на анонимните писма. Но кой ги беше изрязал?
Добре, да започнем поред. Можеше да бъде Емили Бартън. Всъщност тя бе първият най-вероятен избор. Тя или Партридж.
Но имаше и много други възможности. Страниците можеше да изреже всеки посетител, останал сам в тази стая — любезен гост или непознат, дошъл по работа.
Не, не беше така. Бях забравил, че когато веднъж бе дошъл да ме посети един чиновник от банката, Партридж го бе поканила в малкия кабинет в задния край на къщата. Ясно беше, че това е рутинната практика за дома.
Значи възможно бе единствено да е близък гост. Някой с „добро социално положение“. Господин Пай? Еме Грифит? Госпожа Дейн Калтроп?
7.
След като се наобядвахме, показах откритието си на Джоана.
Обсъдихме го от всяка гледна точка. След това отнесох книгата в полицейския участък. Там всички много се зарадваха на находката и бях потупан по гърба за нещо, което, честно казано, бе чист късмет.
Инспектор Грейвс не беше там, но суперинтендант Неш го уведоми по телефона. Книгата щеше да бъде изследвана за отпечатъци, въпреки че Неш не вярваше да открият нещо. Аз също. Единствените отпечатъци щяха да бъдат моите и на Партридж, тъй като тя съвестно чистеше книгите от прах всяка седмица.
Неш излезе да ме изпрати, когато си тръгнах. Попитах го има ли някакъв напредък.
— Стесняваме кръга, господин Бъртън. Вече елиминирахме хората, които са вън от всякакво подозрение, по-точно, които със сигурност не са извършители.
— О! И кои останаха?
— Госпожица Гинч например. Вчера следобед е посетила клиент. Имало е предварителна уговорка. Адресът е на Комбиейкър Роуд. Пътят към тази улица минава покрай къщата на Симингтън. А миналата седмица, в деня, когато госпожа Симингтън се самоуби, е бил последният й работен ден в кантората на Симингтън. Отначало той беше сигурен, че не е напускала офиса. При него е бил цял следобед сър Хенри Ленсингтън и на няколко пъти госпожица Гинч е била викана в канцеларията му. Но се оказа, че тя все пак е излизала между три и четири часа. Ходила до пощата да купи някакви марки с високи стойности. Трябвало да отиде момчето, но тя настояла, като казала, че я боли глава и иска да се разведри. Не се е бавила много, но според нашите преценки достатъчно дълго, за да може да притича до къщата на Симингтън, да пусне писмото в кутията и да се върне тичешком. За жалост не можах да открия някой да я е забелязал около къщата.