— Разбирам. Благодаря, докторе.
Разделихме се и аз бавно тръгнах по пътя за дома.
Джоана беше излязла, но до телефона беше оставено някакво тайнствено послание, предназначено за Партридж или мен:
Ако позвъни доктор Грифит, кажи, че не мога да продължавам да чакам. Няма да отида във вторник, но мога в сряда или в четвъртък.
Повдигнах вежди и отидох във всекидневната. Настаних се в най-удобния фотьойл (бяха еднакво неудобни, с прави гърбове и винаги ми напомняха за старата госпожа Бартън), протегнах крака и се опитах да премисля отново всичко.
С внезапно безпокойство си припомних, че срещата с Оуен бе прекъснала разговора ми със суперинтенданта точно в момента, когато ми бе казал, че има още двама заподозрени. Чудех се кои може да са те?
Може би една от заподозрените бе Партридж? Все пак книгата с изрязаните букви бе намерена в тази къща. А и нищо неподозиращата Агнес лесно би могла да бъде ударена отзад от своята наставница. Не, Партридж не можеше да бъде елиминирана.
Но кой бе другият?
Някой непознат? Госпожа Клийт? Някой по-подозрителен местен жител?
Затворих очи и отново прехвърлих в ума си имената на четиримата основни заподозрени. Всички бяха толкова различни един от друг. Нашата деликатна, дребничка Емили Бартън? Какви данни имахме срещу нея? Пропилян живот, доминиран и управляван още от най-ранно детство? Прекалено многото жертви, искани от нея? Нейният странен ужас да дискутира за неща, които „не са хубави“? Не бе ли този ужас знак, че всъщност е погълната именно от тези неща? А всъщност не ставах ли аз прекален фройдист? Но помнех какво ми бе разказвал един мой приятел психотерапевт за старите моми: „Не можеш да си представиш какви думи знаят.“
Еме Грифит?
При нея липсваше всякакво потискане или забрани. Весела, жънеща успехи навсякъде. Продуктивен, изпълнен с работа живот. И въпреки това госпожа Дейн Калтроп я бе нарекла „бедното създание“.
Имаше и нещо друго, нещо, което трябваше да си спомня. Да, досетих се! Оуен Грифит бе казал, че са имали подобен случай с анонимни писма, когато е практикувал в Северна Англия.
Да не би това също да е било дело на Еме? Две епидемии от един и същ тип и тя винаги е била там! Наистина странно съвпадение.
Не, не беше така. На север бяха открили автора на анонимните писма. Грифит ми каза. Някаква ученичка.
Изведнъж ми стана студено, може би защото духаше през отворения прозорец. Размърдах се в неудобния фотьойл. Защо изведнъж се почувствах толкова притеснен и неспокоен?
Продължавай да мислиш… Какво, ако е била Еме, а не другото момиче? А после са се преместили тук и тя отново се е превърнала в Отровното перо? И може би това е причината Оуен Грифит да се чувства толкова нещастен? Може би подозираше? Да, бях сигурен, че той подозираше нещо или някого…
Господин Пай? Да, някак си той не изглеждаше прекалено милия човек, за когото обичаше да се представя. Можех да си представя, че е способен на всичко това… кроящ планове… смеещ се.
Тази бележка до телефона в хола. Защо продължавах да мисля за нея?
Грифит и Джоана — той бе влюбен в нея… Не, не това ме тревожеше относно бележката. Беше нещо друго…
Унасях се, скоро щях да заспя. Повтарях си идиотски едно и също: „Няма дим без огън, няма дим без огън…“ Ето, това е, сега всичко се връзва…
После вървях по главната улица под ръка с Меган. Покрай нас мина Елзи Холанд, облечена като булка. Хората наоколо шушукаха: „Ще се жени за доктор Грифит, най-сетне. Били сгодени от години…“
После се отправихме към църквата, където преподобният Калеб Дейн Калтроп четеше службата на латински.
Изведнъж по средата на проповедта съпругата му скочи от мястото си и силно извика:
— Край! На това трябва да бъде сложен край, казвам ви!
За минута-две не можех да разбера дали спя, или съм буден. След това съзнанието ми се проясни и видях, че съм в „Литъл Фърз“ и срещу мен стои госпожа Дейн Калтроп, която току-що бе влязла през френския прозорец и ми говореше с глас, в който се прокрадваха нотки на заплаха:
— Казвам ви, че това трябва да спре.
Подскочих на мястото си.
— Извинете. Страхувам се, че бях задрямал. Какво казахте току-що?
— Трябва да бъдат спрени. Тези писма. Убийствата. Не може да се позволява невинни деца като Агнес Потер да бъдат убивани!