Калтропови имаха гостенка, приятна възрастна дама, която през цялото време плетеше нещо от бяла вълна. Пихме ароматен чай с вкусни курабийки. Викарият се присъедини към нас ведро усмихнат и проведохме обичайния високоинтелектуален разговор. Беше много приятно.
Но накрая разговорът все пак стигна до най-голямата местна новина — убийството в Лимсток.
Госпожица Марпъл — така се казваше гостенката, естествено беше много заинтересована от случилото се.
— За толкова малко неща можем да си говорим в провинцията — каза тя, сякаш искаше да се извини за любопитството си.
Изглежда си беше внушила, че убитото момиче е приличало много на нейната прислужница Едит.
— Толкова е симпатична и добра и с такова желание изпълнява всичко, но понякога бавно схваща нещата — беше описанието за Едит.
Освен това се оказа, че госпожица Марпъл имала братовчедка, чиято племенница имала много неприятности с някакви анонимни писма, така че писмата също много заинтересуваха добродушната възрастна дама.
— Кажи ми, скъпа — обърна се тя към госпожа Дейн Калтроп, — какво говорят хората от селото, извинявай, исках да кажа градчето? Какво мислят те?
— Предполагам, че все още подозират госпожа Клийт — намеси се Джоана.
— О, не — отвърна госпожа Дейн Калтроп, — вече не!
Госпожица Марпъл попита коя е госпожа Клийт.
Джоана отвърна, че това е местната магьосница.
— Правилно — подкрепи я съпругата на викария.
Преподобният Калеб промърмори някаква латинска сентенция, предполагам за дяволската сила на вещиците. Ние го изгледахме с уважително, неразбиращо мълчание.
— Тя е много глупава жена — добави госпожа Дейн Калтроп. — Обича да се изтъква. Ходи да събира билки при пълнолуние, като предварително си прави труда всички да знаят.
— И глупавите млади момичета ходят при нея за съвети, предполагам? — попита госпожица Марпъл.
Забелязах, че викарият се готви да ни залее с нов поток от латински мъдрости, и бързо попитах:
— Но защо вече не я подозират в убийство? Всички бяха уверени, че анонимните писма са нейно дело.
— О, да, но момичето е било намушкано с шиш за скара, ако не се лъжа — отговори госпожица Марпъл. — Естествено, това веднага сваля всяко подозрение от госпожа Клийт. Защото, нали разбирате, тя е вещица и може да убие посредством някакво заклинание, без да докосва момичето.
— Странно как старинните суеверия продължават да се тачат, без да губят сила — намеси се викарият. — В ранните християнски времена местните суеверия са били включени в християнската доктрина, като впоследствие най-неприятните постепенно са били елиминирани.
— Тук няма суеверия, с които трябва да се справяме, а факти — рече госпожица Марпъл.
— Много неприятни факти — добавих аз.
— Колко сте прав, господин Бъртън — обърна се към мен възрастната жена. — Но вие, извинете, че навлизам в лични неща, вие сте чужденец за това място и имате широки познания за света в най-различните негови аспекти. Струва ми се, че сте в състояние да намерите решение на този ужасен проблем.
— Най-доброто решение, което успях да открия, беше по време на сън — усмихнах се аз. — В съня ми всичко си бе на мястото и бе абсолютно логично. За нещастие, когато се събудих, не можех да си спомня нищо от великото си откритие.
— Това е много интересно. Бихте ли ми разказали малко по-подробно за този ваш сън?
— О, май всичко започна с глупавата фраза „Няма дим без огън“. Тук я повтарят толкова често, че вече ме дразни, щом я чуя. После смесих това с военни термини — димни завеси, изрезки от вестници, телефонни съобщения — не, това май беше друг сън.
— И какъв беше той?
Възрастната дама бе толкова нетърпелива и напориста с въпросите си, бях сигурен, че имам пред себе си страстен поклонник на Наполеоновата „Книга на сънищата“, която бе настолната книга на старата ми бавачка.
— О, нищо. Елзи Холанд, гувернантката на децата на адвоката Симингтън, се омъжваше за доктор Грифит, а нашият любезен домакин четеше службата на латински („Много подходящо, скъпи“, обърна се госпожа Дейн Калтроп към съпруга си) и тогава госпожа Дейн Калтроп се изправи и каза, че на това трябва да се сложи край.
— Но тази част — продължих с усмивка — бе самата истина. Събудих се точно когато вие произнасяхте тези думи, изправена пред мен.