— И бях напълно права — каза съпругата на викария, — но трябва да призная, че бях много развълнувана.
— Не казахте нищо за телефонните съобщения — изведнъж се обади госпожица Марпъл.
— Страхувам се, че излезе доста глупаво. Не беше в съня ми, а точно преди да се унеса. Когато влязох в хола, забелязах, че Джоана е написала бележка какво да кажем, ако някой се обади.
Госпожица Марпъл се наведе към мен. На бузите й се бяха появили две алени петна.
— Ще ме помислите ли за много груба и невъзпитана, ако попитам какво пишеше в бележката? — Тя погледна Джоана. — Нали ще ме извините, скъпа?
Сестра ми бе силно увлечена от разговора.
— О, няма никакво значение — каза. — Аз сама не мога да си спомня какво бях написала в тази бележка, сигурно е било нещо маловажно. Но може би Джери помни.
Повторих съобщението, доколкото можех да си го спомня, като се забавлявах на значението, което възрастната госпожица му отдаваше.
Мислех, че прозаичното му съдържание ще я разочарова, но тя изглежда беше романтична натура, защото кимна доволно и каза:
— Виждам. Точно това очаквах.
Госпожа Дейн Калтроп веднага полюбопитства:
— Какво, Джейн?
— Нещо съвсем обикновено — отговори тя.
Тя ме гледа известно време и изведнъж заяви:
— Вие сте много умен млад човек, но не сте достатъчно сигурен в себе си. Трябва да преодолеете това чувство за несигурност.
Джоана въздъхна:
— За Бога, не го окуражавайте. Той и без това има прекалено високо мнение за себе си.
— Замълчи, Джоана — скарах й се аз. — Госпожица Марпъл ме е разбрала много добре.
Възрастната дама отново се бе захванала с плетивото си.
— Знаете ли — каза тя замислено. — Да извършиш успешно убийство е все едно да извършиш ловък фокус.
— Бързината на ръката заблуждава окото?
— Не само това. Трябва да накараш хората да гледат в неправилна посока, в нещо, което не е важно в момента — да съумееш да ги заблудиш.
— Добре забелязах. Засега всички гледат в погрешна посока, защото нашият луд убиец е все още на свобода.
— Аз самата съм по-склонна да търся някой умствено здрав — заяви госпожица Марпъл.
— Интересно, в общи линии същото смята и суперинтендант Неш — казах замислено. — Според него убиецът е уважаван член на нашето малко общество.
— Правилно. Много е важно да го имаме предвид.
Всички изразиха съгласие.
Обърнах се към госпожа Дейн Калтроп, която бе седнала зад възрастната дама:
— Неш твърди, че ще има още анонимни писма. Какво е вашето мнение?
— Може би ще има — отговори тя замислено.
— Щом това е мнението на полицията, несъмнено ще има — добави госпожица Марпъл.
— Все още ли съжалявате автора, госпожо?
Госпожа Дейн Калтроп се изчерви.
— Защо не?
— Не мисля, че мога да се съглася с теб, скъпа — каза госпожица Марпъл. — Не и в този случай.
— Тези писма докараха една нещастна жена до самоубийство, причиниха смъртта на едно невинно момиче и създадоха неизказано нещастие и мъка на толкова много хора — заявих разгорещено.
— И вие ли получихте такова писмо, госпожице Бъртън? — обърна се възрастната дама към сестра ми.
Джоана започна да се смее.
— Да, пълно с обиди, обвинения и цинични закани.
— Страхувам се — продължи госпожица Марпъл, — че всички млади и щастливи хора са най-подходяща цел на писача на анонимни писма.
— Точно затова се чудех защо госпожица Елзи Холанд не е получила нито едно писмо — намесих се аз.
Това силно развълнува госпожица Марпъл:
— Тя не е ли гувернантката на децата на господин Симингтън? Тази, която сте видели в съня си, господин Бъртън?
— Да.
— Може и да е получила, но да си мълчи — отбеляза Джоана.
— Не. Аз й вярвам. Също и суперинтендант Неш.
— Мили Боже! — възкликна госпожица Марпъл. — Това е най-интересното нещо, което научавам.
2.
Когато се прибрахме вкъщи, Джоана ми каза, че не е трябвало да споменавам, че Неш ми е казал, че писмата ще продължават да пристигат.
— Защо?
— Защото госпожа Калтроп може да е човекът, когото търсим.
— Наистина ли го вярваш?
— Не съм сигурна, но е много странна жена.