— Има ли още някои гениални открития, които да съм направил — попитах.
Тя ми намигна.
— Знаете ли, вие ми показахте следата. Вие събрахте тези факти за мен един по един и на всичкото отгоре ми казахте най-важното от всички неща — че госпожица Елзи Холанд не е получавала анонимни писма.
— Знаете ли — казах аз, — предната нощ мислех, че тя е тази, която пише писмата, и затова не е писала писмо до себе си.
— О, Боже, не… човек, който пише анонимни писма, практически винаги пише и на себе си. Това е част от, как да кажа, удоволствието, предполагам. Не, не фактът ме заинтересува, а съвсем друга причина. Това е наистина единствената слабост на господин Симингтън. Не е могъл да се реши да напише подобно глупаво писмо до момичето, което е обичал. Ето един много интересен аспект от човешката натура — и в известен смисъл нещо добро, което може да се каже за него. Но точно с това той се е издал.
Джоана се обади:
— А също и с убийството на Агнес? Това със сигурност не е било необходимо.
— Може би е било, но това, което не разбираш, скъпа моя (тъй като не си убивала никога), е, че преценката на ситуацията на един убиец е нарушена и всичко изглежда преувеличено. Няма съмнение, че той е чул момичето да телефонира на Партридж и да казва, че нещо я тревожи след смъртта на госпожа Симингтън и че има нещо, което тя не може да разбере. Той не е искал да поема никакви рискове. Според него това глупаво момиче е видяло нещо, знаело е нещо. И смъртната присъда на горкото дете е била подписана.
— Но нали е бил в кантората си целия следобед и всички работещи там, а също и клиентите му, ще се закълнат в това.
— Според мен той я е убил, преди да тръгне към кантората си. Госпожица Холанд е била в трапезарията и кухнята. Той е минал през хола, отворил е и е затворил външната врата, като че ли излиза навън, а после се е върнал и се е скрил в гардероба за дрехи в хола. Когато само Агнес е останала в къщата, той най-вероятно е звъннал на входната врата, шмугнал се е отново в гардероба, излязъл е оттам зад нея и я е ударил по главата, докато тя е отваряла вратата. След това е набутал тялото й в големия шкаф под стълбите и бързо е отишъл на работа. Пристигнал е малко по-късно. Но надали някой е забелязал това. А както се видя, никой не е обърнал внимание. Нали разбирате, никой не го е подозирал.
— Отвратителен звяр! — извика госпожа Дейн Калтроп.
— Не го съжалявате вече, госпожо, нали? — намесих се аз.
— Не и когато разбрах всичко. Защо питате?
— Просто се радвам да го чуя.
— Но защо Еме Грифит? — попита Джоана.
— Знам, че полицията е намерила голямото чукало от аптечния хаван, взети от лабораторията на Оуен, а също и шиша. Предполагам, че не е толкова лесно за мъж да върне неща в кухненските чекмеджета. Те просто са изчезнали. И познайте къде са били? Господин Неш току-що ми каза, когато го срещнах по пътя за насам. В една от тези стари, мухлясали кутии за нотариални актове в кабинета на господин Симингтън. — На кутията е пишело „Имение на сър Джаспър Харингтън, починал“.
— Горкият Джаспър — каза госпожа Калтроп, — беше ми братовчед. Толкова коректен старец, щеше да припадне, ако чуеше това!
— Не е ли било лудост да ги пази? — попитах аз.
— Може би по-голяма лудост би било да ги изхвърли някъде. Никой не е подозирал адвоката.
— Той не я е ударил с това чукало — каза Джоана. — Намерили са там и тежест от стенен часовник. По нея е имало кръв и косми. Полицията смята, че той е откраднал чукалото от хавана в деня, в който Еме е била арестувана, и е скрил тогава отрязаните страници в шкафа под стълбите им. И това ме накара отново да попитам: защо Еме Грифит? Всъщност полицията действително я е видяла да пише писмото.
— Да, разбира се — отвърна госпожица Марпъл, — тя действително е написала това писмо.
— Но защо?
— О, скъпа, сигурно разбираш, че госпожица Еме е била влюбена в господин Симингтън през целия си живот.
— Бедното създание! — изрече госпожа Дейн Калтроп механично.
— Те винаги са били добри приятели и смея да кажа, че след смъртта на госпожа Симингтън Еме си е помислила, че някой ден може би… — Госпожица Марпъл се изкашля деликатно. — И точно тогава започват да се разпространяват клюки за Елзи Холанд, които разстройват госпожица Грифит. Започва да мисли за момичето като за някаква пречка, за нещо злобно и лошо, пречещо на пътя й към чувствата на Симингтън, без изобщо да подозира него. И така, мисля, се поддава на изкушението. Защо да не добави още едно анонимно писмо, с което да изплаши момичето и да го накара да се махне. Изглеждало й е много просто, а освен това си е мислела, че е взела всички предпазни мерки.