Дребният човек, който ми отстъпи мястото си в самолета. На предварителното следствие казаха, че бил детектив. И след това се появи друга мисъл: Какво прави той тук?
Глава тринадесета
При Антоан
Джейн се появи във фризьорския салон на Антоан на сутринта след предварителното следствие доста неспокойна.
Човекът, който се наричаше Антоан и чието истинско име всъщност беше Андрю Лийч, можеше да твърди, че е от чуждестранен произход единствено заради майка си, която беше еврейка. Той посрещна Джейн със злокобно смръщено лице.
За него вече бе станало втора природа да говори на завален английски веднага щом се появеше на „Брутън стрийт“.
Той се нахвърли върху Джейн сякаш тя беше абсолютно невменяема. И защо й трябвало да пътува със самолет? Що за хрумване? Нейните необмислени приключения можели да причинят непоправимо зло на заведението му и така нататък.
След като той изля целия си гняв, Джейн най-после бе освободена и приятелката й Гледис й намигна многозначително.
Гледис бе прелестна блондинка с високомерно държание и тих, добре овладян професионален глас. Когато не разговаряше с клиентки, гласът й ставаше дрезгав и шеговит.
— Не се тревожи, скъпа — каза тя на Джейн. — Старият звяр седи на оградата и чака да види от коя страна ще скочи котката… Само че ми се струва, че тя няма да скочи откъм страната, която той си мисли… Ох, мила моя, ето че идва моята стара вещица, Господ да я убие! Предполагам, че пак са я хванали лудите! Дано поне не е донесла онова проклето кученце!
След миг се чу добре овладяният й, професионален глас:
— Добро утро, мадам. Тази сутрин сладкият пекинез не е с вас? Е, да започваме ли с шампоана? След това ще се приготвим за мистър Хенри.
Джейн влезе в съседното отделение, където завари една жена с къносана коса, която гледаше лицето си в огледалото и говореше на приятелката си:
— Скъпа, тази сутрин лицето ми наистина е ужасно, наистина…
Приятелката, която отегчено разгръщаше страниците на списание „Скеч“ отпреди три седмици, отговори:
— Така ли мислиш, скъпа? На мен не ми се струва по-различно от друг път.
Когато Джейн влезе, отегчената приятелка отдели безизразния си поглед от страниците на списанието и я стрелна с очи.
— Така е, скъпа. Сигурна съм — каза тя след това.
— Добро утро, мадам — поздрави Джейн с веселата жизненост, която се изискваше от нея и която тя вече можеше да възпроизвежда съвсем механично и без никакво усилие. — Отдавна не сте ни посещавали. Може би сте били в чужбина?
— Бях в Антиб — отговори жената с къносана коса, която на свой ред също се втренчи в Джейн с неприкрит интерес.
— Колко хубаво — каза Джейн с престорен ентусиазъм. — Какво да бъде днес? Шампоан и прическа или само ще освежим цвета?
За миг откъсната от обекта на наблюдението си, жената с къносана коса отново се вгледа съсредоточено в огледалото.
— Мисля, че ще може да издържи още една седмица. Боже, какво страшилище съм!
Приятелката й каза:
— Е, скъпа, какво можеш да очакваш по това време на деня?
Джейн каза:
— О, почакайте само мистър Джордж да свърши с вас.
— Кажете ми — жената отново се втренчи в нея — вие ли бяхте тази, която даде показания на предварителното следствие вчера?
— Да, мадам.
— Колко вълнуващо! Разкажете ни за това.
Джейн се постара да угоди максимално.
— Мадам, наистина беше ужасно… И тя се впусна в разказа, като отговаряше на задаваните й въпроси. Как изглеждала старата французойка? Вярно ли било, че на борда на самолета имало двама френски детективи и че цялата работа била свързана с френски правителствен скандал? Била ли е лейди Хорбъри на самолета? Наистина ли била толкова хубава, колкото казват всички? Кой според Джейн е извършил убийството? Всички приказвали, че тази история ще се потули заради правителството и така нататък, и така нататък…
Това първо изпитание беше само началото. Последваха много други от същия тип. Всички искаха да ги обслужи „момичето, което е било в самолета“. И всички след това можеха да кажат с гордост: „Мила моя, просто невероятно! Момичето, което се грижи за косата ми е момичето, което… Да, на твое място и аз бих отишла при нея… Освен всичко е и много добра фризьорка… Казва се… Джийн… Доста дребничка с големи очи… Ако я помолиш любезно, ще ти разкаже всичко…“
Към края на седмицата Джейн вече чувстваше, че нервите й не издържат на напрежението. Понякога й се струваше, че ако я накарат да изрецитира всичко още веднъж, ще се нахвърли върху клиентката си със сешоара.
Както и да е, най-накрая тя откри по-добър начин да уталожи чувствата си. Отиде при мосю Антоан и дръзко поиска да й повиши заплатата.