— И какво после?
— После ще ви поканят на среща. Ще отидете и ще кажете някои неща… Аз, разбира се, ще ви инструктирам подробно. Ще поискате, да речем, десет хиляди лири.
— Вие сте полудял!
— Ни най-малко — отговори Поаро. — Може да се каже, че съм ексцентричен, но не и луд.
— Ами ако лейди Хорбъри се обади в полицията? Ще ме вкарат в затвора!
— Няма да се обади в полицията.
— Не можете да знаете това.
— Mon cher, на практика аз знам всичко.
— И освен това тази идея не ми харесва.
— Няма да вземете десетте хиляди лири… ако това може да успокои съвестта ви — каза Поаро весело.
— Да, но слушайте, мосю Поаро… Това, което предлагате, може да ме опозори за цял живот!
— Дрън-дрън. Тази дама няма да отиде в полицията… Мога да ви уверя в това.
— Може да каже на съпруга си.
— Няма да каже на съпруга си.
— Не ми харесва идеята.
— А харесва ли ви да изгубите пациентите си и да погубите кариерата си?
— Не, но…
Поаро му се усмихна мило.
— Предполагам, че се отвращавате от подобни неща… Много естествено. Освен това имате рицарски дух. Но мога да ви уверя, че лейди Хорбъри не заслужава подобно благородно отношение… Тя, както се казва, не е цвете за мирисане.
— Както и да е, тя не може да е извършила убийството.
— Защо?
— Защо? Защото щяхме да я видим. Аз и Джейн седяхме срещу нея.
— Вие сте предубеден. Аз пък искам да съм наясно с нещата… Искам да съм сигурен.
— Не ми допада идеята да шантажирам една жена.
— A, mon Dieu! Какво ли няма на този свят! Няма да има шантаж. Просто трябва да произведете нужния ефект. След това, когато почвата е подготвена, ще се намеся аз.
— Ако вляза в затвора… — каза Норман.
— Не, не, не! В Скотланд Ярд ме познават много добре. Ако се случи нещо непредвидено, аз ще поема цялата отговорност. Но, уверявам ви, няма да се случи нищо, освен това, което предвиждам.
Норман въздъхна и се предаде.
— Добре, ще го направя. Но никак не ми харесва цялата работа.
— Добре. Вземете молив. Ето какво ще напишете.
И Поаро започна да диктува бавно.
— Това е — завърши той. — По-късно ще ви кажа какво да говорите пред графинята. Кажете ми, мадмоазел, ходите ли на театър?
— Да, доста често — отговори Джейн.
— Това е добре. Гледали ли сте, например пиесата „Там долу“?
— Да, преди около месец. Хареса ми.
— Американска пиеса, нали?
— Да.
— Помните ли ролята на Хари, изпълнявана от мистър Реймънд Бараклъф?
— Да, беше много добър.
— Смятате ли, че е привлекателен?
— Да, много.
— И сексапилен?
— Определено — отговори Джейн и се засмя.
— А само това или мислите, че е и добър актьор?
— О, игра много добре.
— Трябва да отида да го гледам — каза Поаро.
Джейн се вгледа в него озадачена.
Какъв странен дребен човек! Скача от тема на тема като птичка от клон на клон!
Сякаш Поаро прочете мислите й и се усмихна:
— Не одобрявате ли методите ми, мадмоазел?
— Струват ми се доста хаотични.
— Ни най-малко. Преследвам целта си съвсем логично, въоръжен със система и метод. Не бива да се правят прибързани заключения. Трябва да се елиминират възможностите.
— Да се елиминират? Това ли правите в момента? — Джейн се замисли. — Разбирам. Елиминирахте мистър Кланси…
— Може би — каза Поаро.
— И елиминирахте нас. Сега смятате да елиминирате лейди Хорбъри… О!
Тя изведнъж се сети нещо и млъкна.
— Какво има, мадмоазел?
— Това за опита за убийство… Нима беше нещо като тест?
— Бързо схващате, мадмоазел. Да, това е част от пътя, който трябва да извървя. Споменавам опита за убийство и наблюдавам кой как реагира… мистър Кланси, вас, мистър Гейл… Но не забелязах никакъв знак… дори трепване на клепач… Мога да ви уверя, че не мога да се заблудя в това нещо. Всеки убиец е готов да посрещне атака, която предвижда и очаква. Никой от вас тримата обаче не можеше да знае, че съм виждал какво пише в един малък черен бележник. Така че, виждате ли, аз съм удовлетворен.
— Какъв ужасен, потаен човек сте вие, мосю Поаро! — каза Джейн. — Никога не мога да съм сигурна защо казвате дадено нещо.
— Съвсем ясно е защо. Защото искам да науча друго нещо.
— И сигурно знаете множество хитри начини да го постигнете?
— Всъщност има само един много прост начин.
— Какъв е той?
— Да оставиш хората да ти кажат каквото те интересува.