Във влака от Кале до Париж те бяха сами в купето и Поаро обясни на Джейн какви са плановете му.
— В Париж има няколко души, с които искам да се срещна — адвоката, мосю Тибо, мосю Фурние от полицията… Меланхоличен човек, но иначе интелигентен… И най-накрая двамата Дюпон… Мадмоазел Джейн, докато аз се занимавам с бащата, искам да поверя сина на вас. Вие сте много очарователна, привлекателна… Предполагам, че младият Дюпон не ви е забравил…
— Виждахме сме се и след това — отговори Джейн и леко се изчерви.
— Така ли? И как стана това?
Джейн се изчерви още повече и описа срещата в ресторанта.
— Отлично! Още по-добре. Колко добра беше идеята да ви взема със себе си в Париж! А сега слушайте внимателно, мадмоазел Джейн. Трябва да се стремите доколкото е възможно да не споменавате убийството на мадам Жизел, но не избягвайте темата, ако я подхване Дюпон. Би било добре, ако успеете да го оставите с впечатлението, че е заподозряна лейди Хорбъри, но не трябва да го казвате изрично. Реших да замина за Париж най-вече за да поговоря с мосю Фурние и за да се опитам да разбера повече подробности за отношенията на лейди Хорбъри с убитата.
— Горката лейди Хорбъри! Изкарахте я истинско чудовище!
— Не мога да кажа, че е от жените, от които се възхищавам… Ще й дам възможност поне веднъж да е полезна с нещо.
Джейн се поколеба за малко и след това попита:
— Не подозирате младия Дюпон, нали?
— Не, не, не. Искам единствено да получа информация. — Поаро я стрелна с очи. — Той ви привлича, нали? Този млад човек… Има сексапил?
Джейн се засмя.
— Не, не бих казала това за него. Той е много семпъл, но пък е мил.
— Значи така го определяте? Семпъл?
— Наистина е семпъл. Може би защото е водил обикновен живот, встрани от светските интриги.
— Така е — съгласи се Поаро. — И освен това не се е занимавал със зъбите на хората. Спестено му е било разочарованието да види как някой кумир на обществото трепери от страх на зъболекарския стол.
Джейн се засмя.
— Не мисля, че Норман е имал възможността да лекува кумирите.
— Все едно, защото се кани да замине за Канада.
— Вече говори за Нова Зеландия. Смята, че ще харесам повече тамошния климат.
— Във всеки случай е патриот. Не смята да се засели извън британските колонии.
— Надавам се — каза Джейн, — че това няма да се наложи.
Тя погледна Поаро въпросително.
— Това означава ли, че се доверявате на папа Поаро? Е, добре… Ще направя всичко, което мога… Обещавам. Но имам много силното предчувствие, мадмоазел, че има някаква друга фигура, която все още не е излязла на сцената… Която не е изиграла ролята си…
Той поклати глава и се намръщи.
— Мадмоазел, в този случай има някакъв неизвестен фактор. Всичко говори за това.
Два дни след пристигането си в Париж, Поаро и секретарката му отидоха да вечерят в малък ресторант заедно с Дюпон баща и син, като гости на Поаро.
Джейн реши, че старият Дюпон е не по-малко очарователен от сина си, но почти не й се отдаде възможност да поговори с него, защото Поаро го обсеби безкомпромисно още от самото начало. Тя намери младия Дюпон също така лесен за общуване, както и в Лондон. Приятното му, момчешко държане й допадна както и преди. Беше толкова симпатичен!
Въпреки всичко, докато говореше и се смееше със събеседника си, Джейн напрягаше уши, за да долови какво си приказват двамата възрастни мъже. Чудеше се какво точно иска да научи Поаро. Доколкото можеше да чуе, досега не бяха обелили и дума за убийството. Белгиецът умело насочваше разговора към миналото. Интересът му към археологическите проучвания в Персия й се струваше искрен и дълбок. Мосю Дюпон изглежда се наслаждаваше на вечерта изключително много. Рядко попадаше на толкова интелигентен и внимателен слушател.
Не стана съвсем ясно чие беше предложението двамата млади да отидат на кино, но когато те тръгнаха, Поаро приближи стола си до масата и сякаш беше готов с още по-голямо внимание да слуша за археологическите проучвания.
— Да, разбирам — каза той. — Естествено в тези тежки времена е много трудно да се съберат достатъчно средства. Приемате ли частни дарения?
Мосю Дюпон се засмя.
— Скъпи приятелю! Та ние се молим на колене за тях! Само че нашите разкопки не могат да привлекат вниманието на голямата част от хората. Те искат главозамайващи открития… Най-много им харесва златото… когато е в големи количества. Просто удивително е колко малко средният човек се интересува от стари глинени съдове. Грънчарството… цялата история на човешкия род може да се представи чрез грънчарството… Оформление, технология…