— Добро утро, Джоан — каза той.
— Добро утро, шефе. Позволено ли е да попитам помогнаха ли наколенките?
Стив направи гримаса.
— Да кажем, донякъде. Доктор Камерън ще ме свърже със свой дипломант, който ще направи анализа. Ако, разбира се, осигуря пари за хонорар.
— Но анализът може да ни помогне да напреднем значително — каза Джоан. — Не е възможно капитан Телфорд да не го съзнава.
Стив се усмихна.
— Надявам се да го убедя в правотата на нашите възгледи. — Асансьорът потрепери и спря. — Стискай ми палци. Елате с Нийл в кабинета ми след петнайсет минути.
Стив тръгна по коридора, подмина няколко врати без табели по тях и стигна до кабинета на непосредствения си началник. Почука и изчака, докато отвътре го поканиха да влезе. Капитан Дейвид Телфорд седеше зад бюро, което бе сигурно най-подреденото в цялата сграда. Нито едно хвърчащо листче не оскверняваше полираната му до блясък повърхност. Химикалките бяха подредени в метална чаша, до телефона бе поставен бележник — и това бе всичко. По стените нямаше нищо, с изключение на дипломите на Телфорд от полицейската школа и университета „Астън“, поставени в рамки.
— Седни, Стив — каза той със строго изражение. Беше твърдо решен да изтрие от паметта на всички служители в столичната полиция, че за фиаското на процеса срещу Френсиз Блейк имаше и друг виновник, освен Стив Престън. Стив го разбираше и напълно съзнаваше причините, поради които Телфорд — или „Тефлон“, както бе известен сред нисшите чинове — продължаваше да се държи с него като с прокажен.
— Благодаря, сър.
Понякога цялата тази игра му тежеше ужасно, но залавянето на престъпници имаше за него прекалено голямо значение, за да мисли сериозно за друга кариера.
— Никакъв напредък, нали? — тонът на Телфорд показваше недвусмислено, че иска да чуе утвърдителен отговор. Стив знаеше отлично, че той се интересува много повече от репутацията си, отколкото от въздаването на справедливост. Много слабо го вълнуваше намирането на убиеца на Сюзън Бланчард. За него бе далеч по-добре екипът да не открие истинския убиец, сред обществеността да се поддържа убеждението, че убиецът е Френсиз Блейк, който е на свобода по вина на съдията, и всички да забравят злощастната им операция.
— Напротив, сър, мисля, че открихме нова следа.
Стив се зае да описва старателно новите данни за колоездача, както и резултатите от проверката на Джоан.
— Сега имам нужда от вашето разрешение да бъде изплатен хонорар за съставянето на географски профил въз основа на групираните случаи. Това може да ни помогне да набележим заподозрени лица.
Телфорд се намръщи.
— Не ви ли се струва изсмукано от пръстите? Никакво неоспоримо доказателство, нали така?
— От самото начало проблемът с този случай е отсъствието на неоспорими доказателства, сър. Липсата на следи на местопрестъплението, относително малкото свидетелски показания, отсъствието на връзка между убиеца и жертвата. Очевидно е, че убиецът има известен опит в заличаването на следите си, което навежда на мисълта, че е извършител и на други престъпления със сексуален мотив. Това е най-обещаващото развитие от самото начало на разследването, сър.
— Хващате се за сламки — възрази Телфорд.
— Не мисля, че е така, сър — Стив се въздържа от традиционното „моите уважения, но…“. Достатъчно лъжи се налагаше да изрича и без тази. — Говорим за общопризната стратегия за водене на следствие. Ако не решим този случай, рано или късно обществеността ще си спомни за него. Когато това стане, бих предпочел да мога да докажа, че не сме пропуснали да проучим нито една възможност.
— Доколкото си спомням, доктор Камерън заяви официално, че няма повече да сътрудничи на полицията? — Телфорд мина на друга вълна, смутен от прикритата заплаха в думите на Стив, че може и да не се е отървал от натиска на общественото мнение.
— Доктор Камерън няма да се заеме с анализа, сър. Ще се обърнем към друг член на катедрата.
Телфорд се поусмихна.
— Едно на нула за нея, а?
Стив премълча. Където липсваше здрав разум, можеше да помогне обикновеното злорадство.
Телфорд се завъртя на стола си и като че ли започна да проучва дипломата си.
— Добре де, правете си анализите — той се обърна рязко към Стив. — Внимавайте да не оплескате повторно нещата, главен инспектор Престън.