Освен това всички претендираха да разполагат с вътрешна информация. Някой ги беше уведомил, че през нощта полицията била организирала голяма операция на пазара в Смитфийлд, и че операцията имала нещо общо с изчезналата писателка. По-начетените от тях бяха успели да свържат фактите и да намерят обяснението, което се надяваха сега да бъде потвърдено официално. Ако предположенията им бяха основателни, първа страница им беше гарантирана. А от това по-важно нямаше.
По-самоуверените сред тях твърдяха, че оттук нататък всичко е въпрос на подробности. Да са сигурни, че са изчистили фактите. Да изпратят навреме някой от начинаещите колеги, който не носи гордата титла „криминален репортер“, да издири съпруга, за да си осигурят сърцераздирателната последна снимка и негово изказване, предназначено да изтръгне сълзи и от най-коравосърдечните.
Независимо от всичко, когато представителите на полицията се появиха, в залата настана тишина. Явно работата беше много сериозна. Тук беше заместник-началникът на полицията заедно с главен инспектор Сара Дювал и още едно напълно непознато лице. Тримата насядаха зад гората от микрофони, видимо смутени. Очевидно се чувстваха не на място. Служителят, който отговаряше за връзките на полицията с обществеността, се държеше като нервен родител преди първата сценична изява на детето си. Когато всички се увериха в качеството на звука, заместник-началникът се покашля и започна.
— Благодаря ви, че дойдохте тук, дами и господа. Трябва да направя едно кратко съобщение, а после ще изслушаме вашите въпроси.
Той представи другите двама, непознатият се оказа служител на дорсетската полиция. После погледна листчето, което държеше в ръка и отново се покашля.
— В резултат на операцията, проведена снощи от служители на полицията на централен Лондон в пазара Смитфийлд, бяха открити човешки останки, които бяха впоследствие идентифицирани. Става дума за трупа на изчезналата писателка на криминални романи, госпожа Джорджия Лестър. Започна разследване на убийството. То се води от главен инспектор Дювал, но ще работим заедно с колегите от Дорсет, защото там се намира вилата, откъдето госпожа Лестър изчезна миналата седмица.
Престъплението е необичайно брутално, и ние се обръщаме с молба към всеки, който е видял госпожа Лестър, след като е напуснала вилата си миналата сряда, да се свърже с нас. Изоставената й кола беше открита в неделя, но ние нямаме представа колко време е престояла на мястото, където я намерихме. Искаме да стесним границите, в които е най-вероятно да е било извършено убийството. Търсим също и свидетели, които са забелязали нещо необичайно в района около пазара Смитфийлд през последната седмица. — Той вдигна поглед и изду устни. — А сега очакваме вашите въпроси.
Всички заговориха едновременно, над главите на хората се размахваха ръце. Отговорникът за връзките с обществеността посочи нанякъде.
— Корин Томас, радио Би Би Си. Като говорите за човешки останки, какво точно имате предвид?
Заместник-началникът кимна към Сара Дювал, която трябваше да даде готовия отговор.
— Тялото на госпожа Лестър е било нарязано на парчета. Съществуват предположения, че извършителят има начални познания по анатомия, или е работил като месар.
Втори журналист.
— Джек О’Конър, вестник „Таймс“. В един от романите на госпожа Лестър, който беше и филмиран, става дума за убиец, който отвлича жертвите си и после ги разфасова. Доколкото си спомням, убиецът криеше останките в склад на фирма, която търгува с месо. Считате ли, че истинският убиец е подражавал на тази книга?
— Без коментар — отговори категорично заместник-началникът на полицията.
Обаче О’Конър не се предаваше.
— Считате ли, че това убийство е свързано с убийството на Дрю Шанд в Единбърг, като се има предвид, че Шанд бе убит също по начин, който копираше дословно смъртта на една от жертвите в негов роман? — гласът му бе почти заглушен от шумотевицата, която избухна в залата, но по мрачните лица на полицейските служители можеше да се съди, че са го чули съвсем ясно.
— Без коментар — повтори заместник-началникът.
Трета журналистка скочи на крака.
— Шарън Колиър, „Дейли Мирър“. Ще отречете ли съществуването на сериен убиец, който си е поставил за цел да избива писатели на криминални романи?
— Не отричам и не потвърждавам нищо, госпожице Колиър. На този етап никой от нас не разполага с достатъчно доказателства, за да си позволим каквито и да било коментари по тези въпроси.