— Струва ми се, че дамата на сърцето ти може да се справи великолепно с шотландската харпия. Как се чувстваш всъщност като спътник в живота на жена, която по цял ден се рови в перверзните фантазии на психопати?
— Колкото и странно да ти се струва, ние рядко разговаряме за работата й. Имаме и други интереси — отвърна Кит. — Пък и тя не върши нищо подобно. Не се занимава с психоанализа, а с компютърен анализ.
Найджъл поклати съчувствено глава.
— На твое място щеше да ми бъде трудно. Искам да кажа, трябва да е властна жена. Не ти ли обяснява постоянно къде си сбъркал?
Кит го тупна добродушно по рамото.
— Още не знаеш нищо за живота на възрастните, нали? Виж какво, Найджъл, ако някога имаш късмета да срещнеш жена, дори наполовина толкова умна, интересна и привлекателна като Фиона, ще трябва да положиш известни усилия. Запиши се на подготвителен курс, преди да я поканиш на среща за първи път.
Без да изчака отговор, Кит се запровира през тълпата към двете жени и Мери Хелън потъна в мечешката му прегръдка.
— Как е кралицата на шотландските планини? — попита той и я целуна звучно по бузата.
— Вече по-добре, защото видях теб и Фиона. Ако трябва да бъда честна, дойдох тук тази вечер с надеждата да видя весели и оживени хора. Тази история с Дрю Шанд хвърли тежка сянка върху всички автори на криминални романи в Шотландия. От две седмици постоянно държим връзка по телефоните, за да се убедим, че всички сме още живи.
— Мери Хелън, трябвало е да станеш драматична актриса — каза шеговито Кит.
— Говоря съвсем сериозно, Кит — възрази Мери Хелън. — Шокът беше ужасен за всички ни.
— Но защо мислите, че някой от вас е застрашен? — попита Фиона. — Доколкото разбирам, полицията е почти напълно убедена, че Дрю е убит от човек, с когото се е запознал в онзи гей клуб, как му беше името?
— „Бреговете на Варвария“ — суфлира Кит. — Така че, освен ако не водиш двойствен живот и нямаш контакти със садомазохисти, за които ние не подозираме, надали си в опасност — каза той успокоително и обгърна с ръка раменете на Мери Хелън.
— Де да имах такива вълнуващи тайни — каза сухо Мери Хелън. — Но нещата не са толкова прости. В края на краищата, начинът, по който бе убит Дрю, възпроизвежда буквално начина, по който е убита едната жертва в първия му роман. Трудно е да не направиш извода, че който и да е убиецът, вероятно страда от някаква болезнена пристрастеност към жанра. Фиона, ти знаеш повече за тези неща. Не си ли съгласна с мен?
Прикована от проницателните сини очи на Мери Хелън, Фиона сви рамене.
— Трудно е да се каже. Не знам за случая нищо повече от всеки друг, който е чел вестници и е ровил из Интернет.
— Трябва да имаш някакви предположения — настоя Мери Хелън. — В края на краищата, това ти е работата. Хайде, не се стеснявай, всички сме близки хора.
Фиона направи гримаса.
— Според мен убийството носи всички белези на престъпление, извършено от маниак, който е следил Дрю. Някой, който е развил нездраво пристрастие към него и неговите книги — до такава степен, че в даден момент е решил да се излекува от манията си, като унищожи обекта й. Това, че самият Дрю му е осигурил идеалния сценарий, е най-злощастният момент в цялата история. Ако предположенията ми са верни, всички вие, останалите автори на криминални романи, сте в пълна безопасност, както и преди убийството на Дрю. Маниаците, които следят продължително жертвите си, не прехвърлят манията си от един обект на друг.
— Видя ли, Мери Хелън? Вече можеш да спиш спокойно — каза Кит.
— Не се опитвай да се държиш покровителствено, Кит Мартин — сопна се Мери Хелън и го удари шеговито по рамото. — Благодаря ти, Фиона. Наистина ме поуспокои. Като се върна на север, ще уведомя колегите за мнението ти.
— Чакай малко! — възрази Фиона. — Не мога да твърдя нищо със сигурност. Това, което казах, си е чисто гадаене.
Мери Хелън й се усмихна лъчезарно.
— И така да е, звучи ми по-смислено от баналните фрази на полицията. А сега ви оставям — трябва да поговоря с рекламния си агент, ако успея да го откъсна за малко от Адам.
Докато се отдалечаваше, Фиона поклати безпомощно глава.
— Всеки път й се хващам на въдицата. Разиграва сцената с чаровната усмивка и трапчинката и ме прави на последна глупачка.
— Не се ядосвай, тя погажда този номер на всички — Кит се пресегна за нова чаша вино. — Всички се хващаме, когато разиграва любимата си роля — „очарователна възрастна дама“. Освен това ми се струва, че тя наистина имаше нужда от няколко успокоителни думи. Не се шегуваше ни най-малко, като разказваше, че хората са се изнервили покрай смъртта на Дрю. Редакторът на Адам точно ми разказваше, че Джорджия категорично отказала обиколката за представяне на новата си книга — освен ако издателят не й осигурял лична охрана.