Днес обаче никой не коментираше менюто. През двете седмици, откакто се прибра от Толедо, Фиона най-сетне бе успяла да отдели време и да прегледа досието за примамката, която полицията бе организирала на Блейк. Тъй като бе настояла участието й да остане неофициално, тя бе предложила да представи на Стив заключенията си днес на вечеря. Затова този път, когато насядаха около масата и Стив наля червено вино в чашите, атмосферата беше напрегната и заредена с очакване.
— Първо супата, после ще минем към лова — нареди Фиона.
— Както кажете, докторе — усмихна се Стив и започна да сипва гъста супа вишисоаз, от която се вдигаше пара. — Каква тема за общ разговор предлагате тогава?
— Какво ще кажеш за любовния ти живот? — предложи Кит.
— Обсъждането няма да отнеме повече от десет секунди — каза Стив, взе лъжицата и я огледа критично. — Любовният ми живот е като чудовището от Лох Нес — слуховете за съществуването му са силно преувеличени.
— Какво стана с онази адвокатка, която заведе на вечеря миналата седмица? — попита Фиона.
— Интересуваше се повече от забраните за огласяване на доказателствен материал, отколкото от мен — отвърна Стив. — Щях да прекарам по-забавно, ако бях излязъл с шефа и жена му.
Кит подсвирна.
— Трябва да е било много вълнуващо.
— Е, предполагам, че и аз не съм й се сторил кой знае колко интересен — отбеляза Стив и загреба лъжица супа.
— Ние имаме един общ проблем — каза Фиона. — И тримата проявяваме нездрав интерес към насилствената смърт. Може би Кит трябва да те запознае с някоя сексапилна писателка на криминални романи.
Кит едва не се задави със супата.
— Много ти е лесно да приказваш. Като изключим тези, които имат вече постоянна връзка, алкохоличките и лесбийките, не остава кой знае какъв избор.
— Пък и ти не би понесъл постоянно присъствие на конкуренцията — допълни Стив.
Когато приключиха със супата, Стив отнесе чиниите, а Фиона извади от чантата си няколко листа с бележки.
— Признавам, че материалите, които ми даде, се оказаха много интересно четиво — каза тя. — Особено ме заинтригуваха интерпретациите на Андрю Хорсфорт. Нещо като практическа демонстрация какво става, когато избързваш с теорията преди фактите. В известен смисъл заключенията му имат стойност — ако следиш второстепенните линии, а не основната част на изложението. Ако класираме всеки извод по степен на вероятност, той почти винаги е избирал най-малко вероятния, просто защото той е отговарял на първоначалното му убеждение, а именно, че Френсиз Блейк е убиецът.
— А ти, защото си умна, си започнала от обратното предположение — намеси се Кит с добродушна ирония. — Нали знаеш, никой не обича многознайковците.
Фиона му се изплези.
— Не позна. Започнах от неутрални позиции. Опитах се да пренебрегна още неоформеното си убеждение, че Блейк не е убиецът. Целта ми беше да постигна максимална обективност.
— Това е нещо, в което никой не би могъл да обвини Хорсфорт — каза Стив. — Може би ще ти е приятно да научиш, че той беше изключен от списъка на одобрените от Външно министерство консултанти след скандала в Олд Бейли.
— Необичайно категоричен ход от страна на Министерството — каза Кит неясно, защото устата му беше пълна със салата.
— Хорсфорт е по-подходящ за изкупителна жертва от някой висш полицейски служител — каза Стив. — Ние сме не по-малко виновни за случилото се от него, но точно сега не е момента полицията да става прицел на нови обвинения.
— Ще хвърчат депутатски глави — отбеляза саркастично Фиона.
— Стив, преди да ти кажа мнението си, искам да ми отговориш на един въпрос. Въпреки че знам приблизително къде е било извършено убийството, никога не съм била на местопрестъплението, затова искам да знам едно — има ли на Хампстед Хийт място, откъдето някой би могъл да наблюдава убийството, без да бъде забелязан от убиеца?
Стив се намръщи и вдигна очи към тавана в опит да си представи мястото, където се бе разиграла трагедията. После проговори бавно и замислено:
— Намерихме трупа в нещо като вдлъбнатина в терена. Между тялото на убитата и пътеката имаше редица рододендронови храсти, зад тях нещо като просека, където бе тялото. Зад просеката се издигаше хълмче, по което също имаше храсти. Предполагам, че човек, скрит в храстите на хълмчето, би могъл да не бъде забелязан от престъпника, прекалено зает с това, което е вършел. Но при огледа цялата околност трябва да е била претърсена основно, а не си спомням в доклада да се споменава за следи, говорещи за възможно присъствие на трето лице.