Седеше тихо, невидим на високото си място, и се вглеждаше в себе си. Чертите на лицето му се пробудиха, веждите му се вдигнаха и зорка, любопитно закачлива усмивка обтегна устните му. После дигна глава и с двете си ръце, провесени безсилно върху облегалките на стола, описа бавно въртеливо и подемно движение, като едновременно обърна дланите навън, сякаш загатваше разтваряне и разгръщане на обятията. Това спокойно поемащо движение изразяваше готовност да извика: „Добре дошъл!“
Ден след ден сега голият бог със знойните бузи летеше из небесните простори в своята огнена, запрегната с четири коня колесница и жълтите му къдри се развяваха в разбушувалия се едновременно източен вятър. Белезникав копринен блясък лежеше върху ширинето на лениво вълнуващото се море. Пясъкът беше нажежен. Под сребристо трепкащата въздушна синева пред кабините на плажа се виждаха опнати ръждивочервени платнища и хората прекарваха предобедните часове в хвърлената от тях рязко очертана сянка. Ала чудесна беше и вечерта, когато растенията в парка ухаеха на балсам, звездите горе подемаха хоровода си, а ромонът на нощното море долиташе тихо до слуха и увещаваше душата. Такава вечер криеше в себе си отрадната увереност за нов слънчев ден с леко подредено безделие, украсено с безчислени, наредени непосредствено една до друга възможности за приятни случайности.
Гостът, задържан тук от такава сгодна несрета, нямаше никакво намерение да съзре във връщането на имуществото му основание за повторно заминаване. В течение на два дни той трябваше да търпи известни лишения и да се явява в пътническо облекло на обедите и вечерите в големия ресторант. После, когато най-сетне свалиха отново погрешно отправения товар в стаята му, той извади от него всичко и напълни гардероба и чекмеджетата, решен изпърво да остане тук неопределено време, радостен, че ще може да прекарва плажовите часове в копринен костюм, а на вечеря да се показва на масата си пак в прилично вечерно облекло.
Приятната монотонност на това битие го притегли в своя вълшебен кръг, меката и блестяща кротост на този начин на живот скоро го очарова. Наистина какъв престой! Той свързваше прелестите на изискани морски бани на южен плаж със задушевно примамливата близост на чудния и чудесен град. Винаги и навсякъде по-рано, когато решеше да празнува, да се отдаде на почивка, да си отреди хубави дни — а това се случваше предимно през младите години, — той скоро закопняваше с някакво безпокойство и неохота да се завърне във възвишения труд, в свещено трезвата служба на своето всекидневие. Само това място го омагьоса, накара волята му да се отпусне, ощастливи го. Понякога преди пладне под сенника на кабината си, замечтан над синевата на южното море, ала и в хладна нощ, облегнат върху възглавниците на гондолата, която го вземаше от площада Сан Марко, дето се забавяше дълго, и под осеяното с едри звезди небе го откарваше обратно в Лидо — пъстроцветните светлини и томителните звуци на серенадите оставаха назад, — той си спомняше за своята вила в планините, мястото на неговите летни усилия, дето облаците виснеха ниско над градината, страхотни бури вечер угасяваха светлината му и враните, които той хранеше, се люлееха по върхарите на боровете. Тогава наистина му се струваше, че е побягнал далеко в Елисейските полета, до крайните предели на земята, дето на хората е отреден най-лек живот, дето няма сняг и зима, нито буря и проливен дъжд, а винаги кротък хладен полъх кара бога Океан да възлезе из вълните и дните протичат в блажено безделие, без усилия и без борби и посветени всецяло само на слънцето и на неговите празници.
Ашенбах виждаше често, почти постоянно момчето Тадзио; ограниченото пространство и еднаквият за всички житейски порядък довеждаха до това, че през целия ден с малки прекъсвания красавецът беше близо до него. Той го виждаше и срещаше навсякъде: в долните помещения на хотела, през време на освежителните пътувания по вода до града и оттам назад, в блясъка на самото място, а нерядко — ако случайността пожелаваше — и по пътища и пътечки. Обаче главно и с прещастлива редовност часовете преди пладне му даваха широка възможност да се посвети благоговейно на прелестната осанка и да я изучава. Да, тъкмо тази неотстъпност на щастието, тази всекидневно и равномерно явяваща се благосклонност на обстоятелствата го изпълваше с доволство и жизнерадост, правеше свиден престоя му тук и караше дългите слънчеви дни да се нижат приятно един подир друг.