— Слушай — каза самотникът приглушено и почти машинално, — дезинфекцират Венеция. Защо?
Шегобиецът отговори с пресипнал глас:
— Заради полицията. Така е наредено, господине, при тая горещина и тоя сух топъл вятър. Сухият топъл вятър потиска. Той е вреден за здравето…
Говореше така, сякаш се учудваше, че някой може да пита за подобни работи, и демонстрира с длан колко силно потискал сухият топъл вятър.
— Значи във Венеция няма никакво бедствие? — попита Ашенбах много тихо и през зъби.
Мускулестите черти на шегобиеца се превърнаха в гримаса на комично изумление.
— Бедствие? Какво бедствие? Сухият топъл вятър ли е бедствие? Или може би нашата полиция е бедствие? Вие благоволявате да се шегувате. Бедствие! Как не! Разберете добре: предпазна мярка! Полицейска наредба срещу последиците от душното време…
Беше започнал да жестикулира.
— Добре — каза Ашенбах пак отривисто и тихо и бързо пусна една несъразмерно голяма монета в шапката.
После с очи даде знак на човека да си върви. Той се подчини ухилен и с много поклони. Ала още не беше достигнал стълбата, когато към него се спуснаха двама прислужници от хотела, почти допряха лицата си до неговото и шепнешком го подложиха на кръстосан разпит. Той свиваше рамена, уверяваше ги твърдо, кълнеше се, че не е издал нищо. Повярваха му, пуснаха го и той се върна в градината. Посъветва се набърже с дружината си под дъговата лампа и излезе напред, за да изпълни още една песен за благодарност и сбогом.
Самотникът не си спомни да е слушал някога тая песен — дързък шлагер на неразбираем диалект и украсен с рефрен от смях, в който дружината редовно пригласяше колкото й държеше гърлото. В рефрена спираха както думите, така и съпроводът на инструментите, не оставаше нищо друго освен един ритмичен, донякъде подреден, но твърде естествен смях, докарван особено от солиста с голям талант до невъобразима живост. Тъй като дистанцията между него, артиста, и господата беше отново възстановена, той възвърна цялото си нахалство и изкуственият му смях, отправян безсрамно нагоре към терасата, беше открито подигравателен. Още преди края на словесната част на строфата той сякаш започна да се бори с някакъв неотразим гъдел. Разхълца се, гласът му се разколеба, притисна с длан устата си, разкриви рамената и в определения миг из него бликна, екна и се разнесе неудържим смях — тъй правдоподобен, че подейства заразително и се предаде на слушателите; дори публиката на терасата бе обзета от неоправдана и спонтанна веселост. И тъкмо това като че удвои разюздаността на певеца. Той прегъваше колената, удряше се по бедрата, хващаше се за слабините, искаше сякаш да се изсипе, вече не се смееше, а пищеше, сочеше c пръст нагоре, сякаш искаше да каже, че на света няма нищо по-комично от това общество, което се смееше, и накрая се разсмяха всички в градината и на верандата заедно с келнерите, момчетата от асансьора и прислужниците по вратите.
Ашенбах не се облягаше вече на стола, а седеше изправен, като че се готвеше за отбрана или бягство. Ала високият смях, болничната миризма, която лъхаше отдолу, и близостта на красавеца се сплитаха в някаква сънна, неразкъсваема и непреодолима магия, която държеше в плен разума и сетивата му. Във всеобщото вълнение и разсеяност тон се осмели да погледне нататък към Тадзио и след като го направи, можа да забележи, че красавецът отвърна на погледа му, но също остана сериозен, сякаш определяше държането си и изражението на лицето си според държането и изражението на другия и сякаш общото настроение нямаше власт над него, понеже не можеше да се предаде на оногова. Това детско, многозначително послушание обезоръжи и покори до такава степен мъжа с прошарените коси, че той трябваше да употреби усилие, за да не скрие лице в двете си ръце. Пък и бе му се сторило, че случайното изправяне и поемане дъх на Тадзио означаваше въздишка поради стягане в гърдите. „Той е болнав, вероятно няма да доживее до дълбока старост“ — помисли си повторно Ашенбах с онази деловитост, в която понякога по странен начин се преливат опиянението и копнежът, и заедно с едно порочно удовлетворение в сърцето му нахлу чиста загриженост.