- Ако искаш, го задръж.
Тя сбърчи нос:
- Ако имах къде да живея, щях да го окача на стената с твоя автограф.
Сега той се засмя високо. Имаше дразнещо бели и правилни зъби и бе много уверен в себе си. Играеше в елитната група и получаваше повече от милион годишно за това, че гонеше топката. Освен това го преследваха много жени, не само Тереза. От момента обаче, в който бе влязъл в клуб „Моно”, се бе насочил само къмнея.А откакто тя се бе озовала у дома му през онази нощ и след това бе офейкала с якето му, той й бе изпратил четири или пет есемеса.
И тогава тя си спомни някои неща от вечерта, в която се бяха запознали.
- Ти го познаваш - каза изведнъж тя.
Той я изгледа учудено.
- Познаваш младежа, който ме душеше. Видях, че говори с него. Той стоеше на прага и продаваше трева.
Той отпи от колата си.
- И защо не ми каза по-рано? - продължи Лис.
Очите му се присвиха.
- Да си ме питала?
Не го бе питала. А той не знаеше защо се бе втурнала след онзи младеж.
- Все ми е едно дали купуваш нещо от него или каквото там правиш. Само искам да знам кой е той.
- Да купувам ли? Мислиш, че се занимавам с това? Познавам го от Физкултурния институт.
- Наистина ли?
- Съвсем - увери я Йомар. - Той учеше там преди няколко години. Влязохме заедно.
- Как се казва?
- Йони Харис. Бе страшно добър на четиристотинте метра. И още по-добър на осемстотинте. Можеше да е най-добрият спринтьор, ако не бяха бръмбарите му
- Какви бръмбари?
- Не може да доведе нищо докрай. Само се хаби. И всеки път свършва с доза. Отначало хората му помагаха, той започваше отново и отново от нулата, но сега всички са вдигнали ръце от него.
- Бил е пациент на Майлин.
- Наистина ли?
Тя му разказа за срещата им в кабинета на сестра си.
Омар предположи:
- Ако Йони е видял отворената врата на кабинета, със сигурност е влязъл, за да провери дали няма пари в чекмеджетата. Дължи пари на всичките пласьори в града. Поради това почна да продава сам. Аз също съм му давал пари назаем, пускал съм го да спи при мен.
- Сигурна съм, че е търсил още нещо - каза Лис.
- Защо?
Тя му разказа за онова, което се бе случило, когато онзи я бе хванал в парка.
- По дяволите! - лицето на Йомар се изкриви в странна гримаса.
- Знаеше ли за това?
Той поклати глава:
- Разбира се, че не. Обаче Йони ми се обади преди няколко дни. Каза, че те бил забелязал на онзи купон в Синсен, и искаше да знае дали се познаваме. Направих глупост, като му казах, че си сестра на... Не мисля, че се е канил да ти стори нещо. Той не е такъв.
- А ти разбра ли, че тогава той се опитваше да ме удуши на стълбището?
Йомар изруга отново:
- Кажи най-после какво се случи!?
Тя сякаш не го чу:
- Когато ме сгащи в парка, ми се стори, че изведнъж си спомни нещо. А след това офейка. Казва се Йони Харис ли? Това съвпада с инициалите в работния календар на Майлин. Трябвало е да има сеанс. Сигурно е видял Майлин през онази вечер. Може би е била с някого. Разбираш ли какво означава това? Този младеж е видял какво се е случило... Как мога да го намеря?
- Дори не се и опитвай да душиш по местата, където се шляе - предупреди я Йомар.
Лис седеше, взряна в масата.
- Искам да ми помогнеш - каза изведнъж тя.
След като бяха намерили Майлин, тя бе останала съвсем без сили. Най-малко й се искаше да мисли. Сега отново бе обхваната от желание за действие. Лис се зае да му разкаже набързо какво бе успяла да разбере досега. Показа му времената на обажданията и есемесите на телефона на Майлин. Разказа му за видеоклипа.
- Майлин е снимана на следващата сутрин, след като е изчезнала - прелистваше бележника си Лис. - Клипът е с дата от петък, дванадесети декември, пет часа и тридесет и пет минути.
Тя изложи всички тези подробности и й поолекна, сякаш всичко това се отдели на мига от Майлин и започна да се отнася за някой друг.
Йомар я слушаше, без да я прекъсва. Тя не го познаваше. Той обаче бе външен човек, никога не бе виждал Майлин, поради което можеше да сподели с него. Освен това Лис му разказа какво се бе случило на вилата - за следите по снега и разпечатката в калъфката.
След това го погледна. И разбра защо Тереза й се бе ядосала толкова много. На Лис й харесваше външността му, но още повече я привличаше отпуснатостта му и известната му скромност. Не бе възнамерявала да остава в кафенето. Бе искала само да му даде якето и някак си да му се извини. А като резултат бе седяла почти цял час.
Тя стана:
- Трябва да запаля.
- Ще изляза с теб - каза той.
Тя издишваше дима към уличната лампа над входа и гледаше как тъмносивите облачета се разтваряха във въздуха.
- Кога ще се видим пак? - поинтересува се Йомар.