Погледът му пробождаше лицето й. На Лис обаче по-скоро й харесваше, че той не можеше да й се нагледа. Само мисълта за неизбежността на обясненията я плашеше. Защо не можеше да се среща с него? Защо той не я интересуваше? Защо тя бе такава, каквато е? Защо никога с никого нямаше да може да бъде? Изведнъж й домъчня за вилата. Да седне до прозореца, да гледа езерото в сумрака. Тъмнината, сгъстяваща се наоколо - все по-плътна и по-плътна. Тишината.
20
Неделя, 4 януари, през нощта
Наближаваше един през нощта, когато тя чу Вилям. Той изтрополи в кухнята, пусна водата в тоалетната, след това започна да пълни ваната. И Майлин бе лежала така през нощта. Бе слушала как се връща любимият й. Бе чакала стъпките по стълбите, той да отвори вратата, да легне под одеялото, да се притисне до нея. Дори не са били нужни любов или приказки. Просто да лежат един до друг и да заспиват така. Да усеща обятията му в съня си... Седят в лодката. Майлин гребе. Тя е с широко сиво палто. Косата й също е сива и се спуска по гърба и на дълги ивици. Те се люлеят от вятъра. Не, това не е от вятъра, защото кичурите се движат от само себе си. Това са дълги бели червеи, които покриват главата й и я ядат. Залепнали са до смърт и Лис не може да вдигне ръка, за да отскубне тези тънки червеи. Като че ли обаче Майлин съвсем не страда. Тя гребе към сушата, към тяхното малко плажче. Канят се да вземат някого оттам. Въобще обаче не се приближават до онзи, който стои и ги чака, защото едното весло липсва и лодката се върти на място. „Не се обръщай, Майлин. Не трябва да виждам лицето ти.” Майлин обаче не я слуша и се обръща.
Лис се събуди с вик. Усети го в себе си, не знаеше дали се е изтръгнал навън. „Ваканция, ски.” Тя се преобърна, извади мобилния си телефон. Минаваше един и половина. Тя отвори списъка с контактите, намери фамилията и натисна бутона за позвъняване.
- Далстрьом - глас на човек, изтръгнат от дълбок сън.
Момичето си представи спалнята му. Жената до него, която също се е събудила и отчасти се ядосва, отчасти се страхува. Преди няколко години Турмуд Далстрьом се бе оженил за втори път, доколкото Лис знаеше. Втората му жена бе писателка и бе почти с двадесет години по-млада от него.
- Извинете, че ви събудих. Много бе глупаво.
- Вие ли сте, Лис? - изглежда, че въобще не се учуди. Сигурно бе свикнал с нощните обаждания на пациенти, на които им трябва да чуят гласа му, за да преживеят нощта, за да оцелеят до сутринта.
- Извинете - повтори тя.
- За какво?
- В момента е късно през нощта.
Той въздъхна:
- Събудихте ме, за да ми кажете колко ви е неудобно, че сте ме събудила? - дори и сега можеше да се шегува.
- Сънувах сън - каза тя. - За Майлин.
Той издаде звук, приличащ на потисната прозявка.
- Когато бях последния път при вас, на Бъдни вечер... Говорехме за научната й работа, за насилието. Онзи психолог, по който така се увличала. Струва ми се, че бе унгарец?
- Точно така, Ференци. Бил е психиатър.
- Точно така ли се произнася фамилията му? Ферен-ци?
- Приблизително така.
- А как се е казвал?
- Имате предвид името му? Шандор. Казвал се е Шандор Ференци.
Лис стана и застана боса на студения под. Приближила се до прозореца, тя отдръпна със замах пердето и се вгледа в кафявото нощно небе.
- Шан-дор Ферен-ци - промърмори тя, без да забележи, че бе затворила.
Наближаваше два и половина, когато тя набра кода на входната врата на улица „Велхавен”. Спомни си, че Дженифър Плотерюд й бе казала, че може да й се обажда, когато си иска, дори и през нощта. Лис помисли дали да не й се обади, но се отказа. С всеки етаж миризмата на плесен се усилваше. Пердетата на стаята, служеща за приемна, бяха спуснати. В пълната тъмнина Лис не можеше да се ориентира къде е ключът за осветлението. Промъкна се до вратата на кабинета на Майлин и я отвори. Това вече не бе кабинетът на Майлин. Тук сигурно щеше да се настани някой друг, щом само изнесяха нещата й.
Момичето затвори вратата след себе си и включи осветлението. Някой бе идвал тук след последното й посещение, може би полицията, защото няколко папки лежаха на бюрото. Тя потърси по рафтовете и намери книгата на Шандор Ференци, която бе забелязала при първото си идване: „Избрани произведения”. Взе я и започна да я прелиства. На някои места Майлин бе подчертала текста, а на други бе писала коментарии върху полетата. Ъгълчето на една от страниците бе подгънато. Лис отвори на нея. Глава 33: „Confusion of Tongues between Adults and the Child. The Language of Tenderness and of Passion”[27]. B долната част на страницата бе написано нещо с червен химикал. Лис позна почерка на Майлин: „Смърт от вода - езикът на Якето”. В този момент осветлението угасна.