Выбрать главу

Изглежда, че въпреки всичко Викен се съгласи с нея.

- Имам усещането, че е успяла да разшифрова какво казва сестра и на видеозаписа - каза примирително той.

- Чувала ли сте за този Ференци?

Дженифър не можа да сдържи смеха си. Психиатрията бе най-далечната за нея медицинска специалност, която тя свързваше с липса на методика, мъгливи фрази и никакви изисквания към резултатите, но след обаждането на Лис Бйерке бе потърсила Шандор Ференци в „Гугъл” и бе получила 112 000 резултата.

- Писал е много за децата, подложени на насилие - съобщи му тя. - По думите на Лис, сестра й е използвала теориите му в докторската си дисертация. И ако мога да дам предложение, ви съветвам да проучите внимателно работата й. Майлин Бйерке е провеждала сеанси и психотерапевтични курсове с млади хора, подложени някога на насилие.

По средата на второто полувреме й се обади Руар Хорват. Неясно защо, но тя знаеше, че е той, дори без да погледне дисплея.

- Един момент - отговори му Дженифър и започна да се промъква към изхода.

- Трябва да поговорим, Джени - каза той, а тя стоеше на улицата и усещаше, че се изчервява. - Вчера бях в Берген. Исках да ти се обадя, но се прибрах чак след полунощ.

Ако ставаше дума само за пътуването му до Берген, той можеше да се обади на някой друг.

- Не се затруднявай с търсенето на поводи, ако искаш да се видим - каза тя и погледна часовника си. Можеше да стигне до апартамента му за два часа, но тогава й хрумна нещо и бе много трудно да се възпротиви на това изкушение. Ивар бе на селскостопанска изложба с мъжа на сестра си през двата почивни дни, а момчетата можеха да бъдат изпратени без проблеми да преспят при приятели.

*

Седеше, поклащайки се на табуретката, пиеше бира и гледаше Руар, докато той разбиваше мляко с яйца, пържеше бекон, слагаше пипер, режеше домати и краставици. Тя бе взела негова риза, голяма като рокля за бременни, и можеше да прибере коленете си под нея.

- Чувал ли си някога как се произнася на английски името ти? - прекъсна тя разказа му за пътуването му до Берген.

Той отмести тигана встрани:

- Естествено, когато бях в Англия, всички много се забавляваха да ме наричат „Рик”.

- Затова пък Rory звучи прекрасно - отбеляза Дженифър. - Може би си струва да те наричам така. Или имаш още имена?

Той проточи:

- Михай.

- Михай Хорват? Съвсем не е по норвежки.

Той надникна в хладилника и намери няколко опаковки пушени изрезки.

- Михай се казваше баща ми. Руар го измисли мама. Сигурно не е искала да ме дразнят, че съм татарче или нещо от този род.

- Значи никога не използваш второто си име?

Той се зае да слага омлета върху блюдото.

- Баща ми понякога ми казваше: „Мишка”.

- Колко мило! А аз си представях дръпнат и строг баща. Нима не е така?

Руар се усмихна.

- Дошъл е в Норвегия, когато е бил на осемнадесет години. Родителите му били арестувани от сталинистите. Не е познавал никого тук и му се наложило да почне от нулата. „С две празни ръце и желязна воля”, както казваше майка ми, когато искаше да се похвали с него.

Дженифър отпи жадно бира от халбата:

- Аз също съм дала на момчетата си втори имена. По принцип исках да кръстя по-големия на баща си, но тогава се намеси мъжът ми. Как може да пратиш на училище момче, което се казва Трим Доналд!

- По-умният винаги отстъпва - засия Руар и постави чиниите на кухненската маса.

И досега не бе стъпвала в хола му, но й бе все едно.

- Какво казва Викен? - поинтересува се тя, когато той запали свещта и седна срещу нея.

- За това, че се опитваш да ръководиш разследването ли?

Дженифър подсвирна.

- Трябваше веднага да реагираме на приликата със случая с Илва - заключи той.

Тя отпи от бирата и се опита да скрие как я зарадва това признание, колко бе приятно на тялото й, колко бе хубаво да седи в тази кухня и да яде приготвената от него вечеря за нея.

- Между другото, имам въпрос към съдебномедицинския експерт.

- Не се притеснявайте да я питате през свободното й време - позволи му тя. - Такава ни е работата.

- Могат ли травмите на очите на Майлин Бйерке да са били нанесени с тирбушон?

Гледаше я без намек за усмивка и въпреки това тя не съобрази веднага, че бе напълно сериозен. Изведнъж обаче оцени колко добра бе тази мисъл.

- Мислехме за различни видове винтове и инструменти - започна да разсъждава тя на глас. - Трудно е обаче да се придаде необходимата сила на винта... Тирбушонът е дори много възможен. Откъде ти хрумна?

- Натъкнах се на едно нещо в документите по случая с Илва. Една от множеството нишки... Трябва да се направи всичко, за да се крие връзката с Илва Рихтер, колкото се може по-дълго. Не само от следствени съображения. Можеш ли да си представиш в какъв ад ще се озове семейството, ако това се разчуе?