Не бе никак трудно за Дженифър да си го представи.
- Успях да убедя Лис, че тази разпечатка няма никакво значение - каза тя. - Не мисля, че тя може да направи връзката. Освен това името на Илва Рихтер не се споменава никъде в тази бележка.
- Надявам се да си права - отговори Руар, смръщил чело. - Изпратихме снимки на някои от въвлечените по случая в Берген - призна си той. - Една от колежките ни следователки я е показала на родителите.
- Без резултат, доколкото виждам по тебе. Имате ли поне нещо срещу любовника й?
- Засега не. Никога не е живял в Берген, но, разбира се, би могло да е ходил до там по някаква работа.
- И въпреки това Вилям Вогт-Нилсен все още не оглавява списъка на Викен?
- Викен смята, че не трябва да подценяваме психологичния аспект в убийството на Майлин Бйерке. Тази история с прободените очи е сигнал, който трябва да се изтълкува. И онази страшна ярост, която се крие зад ударите по главата. Това показва, че убиецът е бил в близки отношения с жертвата си. И защо телефонът й е бил изпратен по пощата?
- Може би някой е искал да си поиграе с вас? - опита се да отгатне Дженифър.
Мярналата се за миг гримаса показа скептицизма на Руар.
- Това не трябва да се изключва, но ние предполагаме, че това е по-скоро проява на извратена форма на грижа за жертвата. Той я убива, но не иска тя да изгние там - бръчката на лицето му стана по-дълбока и изведнъж заприлича на три чайки в полет - една с голям размах на крилата, обкръжена от две по-малки. - И все пак трябва да се придържаме към версията с близките. Разбира се, любовникът, но и пастрокът. Също така много искаме да се свържем с биологичния й баща, който не е виждал семейството си, може да се предположи, двадесет години. Той живее в Канада, но никой не може да каже къде е в момента.
Дженифър с лекота усети хода на мислите на Викен в тези думи. Тя често пъти бе слушала как инспекторът говори за сигнали и подписи, за скрити послания в начина,по койтое извършено убийството. Самата тя гледаше на психологическия подход като на американска мода. Толкова ненаучно, колкото да караш по нюх.
- Нюхът е много важно качество - коментира тя. -Особено при кучетата.
Руар я погледна учудено и тя обясни:
- Резултатът обикновено е почти един и същ всеки път, когато Викен се увлече по човешката психика.
Руар постави мълчаливо още от омлета върху хляба си.
- Щом като заговорихме за психология - продължи Дженифър, - какво става с пациентите на Майлин Бйерке? Сигурно е билаблизкаи с тях. Освен това ти казваше, че един от тях сякаш я е заплашвал.
Руар се замисли. Тя се досети, че се притеснява дали не е издрънкал твърде много. Дженифър се усмихна на мислите си. Какво ли щеше да каже Викен, ако разбереше, че тя седи в кухнята на доверения му сътрудник по една мъжка риза? Спомни си, че бикините й бяха останали или в спалнята, или в антрето.
- Един от оперативните работници от групата се опитва да направи списък на пациентите, посещавали Майлин през последните няколко години - каза Руар и отмести чинията си. - Не е лесно, защото само малцина са били зарегистрирани от органите за социален патронаж. Що се отнася до онези, които са участвали в изследването й, сигурно ще ни помогне научният й ръководител, Турмуд Далстрьом.
- Далстрьом ли й е бил научен ръководител? - бе впечатлена от това Дженифър. Дори тя гледаше поредицата от предаванията му за психичните аспекти на културните конфликти. Дояждаше парче шунка, все още много гладна. - А какво става с Йони Харис? Лис е сигурна, че той е видял нещо. И може той да е заплашвал Майлин, когато е прекратила курса му на лечение? Като че ли не е най-милият млад човек.
- Опитваме се да намерим младежа - съобщи й Руар.
- Оказва се, че не е лесно. Може дори да се наложи да се обърнем към средствата за масова информация. Ще се реши след почивните дни.
- Да, това е важно. Майлин е трябвало да има сеанс с него, точно преди да изчезне.
Руар поклати глава:
- Продължаваме да не сме сигурни, че е била до офиса си през онзи ден.
- Въпреки че колата й е била паркирана отвън? Нали знаете кога приблизително е тръгнала от вилата и имате времето на квитанцията за паркиране.
- Би могло да е била и на друго място. Нямаме нито свидетели, нито електронни следи.
Дженифър се замисли.
- А влизането в града? - попита тя. - Всички коли, така или иначе, се регистрират при влизане.
Руар изхъмка:
- Разбира се, че проверихме това. Майлин Бйерке е платила с есемес. По такъв начин колата й е снимана при влизането, но компанията премахва снимките след два дни.