Дженифър не се предаваше:
- С други думи казано, малко сте закъснели - и добави заядливо: - Случва се!
Опитът да го подразни, изглежда, успя. Във всеки случай „трите чайки” почти изчезнаха от челото му.
- През първите дни разследването на изчезване е твърде ограничено - увери я той. - А колата е намерена много отдавна.
Сложи й остатъка от омлета.
- Толкова ли гладна изглеждам? - поинтересува се тя.
- Още не е късно вечерта. Дори и единадесет няма -покри той ръката й със своята. - И искам да издържиш до сутринта.
С въздишка, означаваща слаб протест, тя му даде да разбере, че може да позволи да бъде уговорена да прекара нощта в тази ергенска квартира.
22
Вторник, 6 януари
Когато се почука, Дженифър скочи и отвори вратата на кабинета си. Жената в коридора бе много по-висока от нея. Бе около петдесетгодишна, косата й бе черна, но небоядисаните й вежди издаваха, че е от светлокосите.
- Рагнхилд Бйерке - отвърна тя на представянето от страна на Дженифър. - Много ми е приятно.
Гласът й звучеше глухо и безжизнено и дежурната фраза съвсем не отразяваше истинските чувства на тази жена. Дженифър държеше вратата отворена, но тя не влизаше.
- Ако нямате нищо против, бих искала да я видя веднага.
Дженифър разбираше много добре, че майката на Майлин Бйерке не иска да отлага онова, на което се бе решила. Вече в коридора, тя каза:
- Доста често роднините не са сигурни, че искат да видят покойника.
Казвайки „покойника”, тя погледна към посетителката. Лицето на Рагнхилд Бйерке бе все така застинало, както гласа й, и не изразяваше нищо.
- Преди дори не можех да си го помисля - каза тя. - Ако трябва да съм честна, въобще не можех да мисля. Таге, мъжът ми, предложи да дойдат с Лис още на сутринта, преди Коледа. Не разбирах как може. Сега обаче искам да я видя.
- Повечето не съжаляват след това - подкрепи я Дженифър.
Санитарят чакаше пред параклиса. Казваше се Лейф и Дженифър го помоли да се заеме с приготовленията. Работеше в института от двадесет и пет години и знаеше всичките хитрини аутопсираното тяло да изглежда колкото се може по-добре. Пуснал ги вътре и отметнал покривалото, той се оттегли безшумно. Рагнхилд Бйерке се приближи неуверено. Почти десет минути стоя неподвижно и гледаше мъртвата си дъщеря, лежаща със скръстени на гърдите ръце и затворени изранени очи. Тогава Дженифър наруши тишината, като направи две крачки. Потропването на високите й токчета по пода накараха Рагнхилд Бйерке да трепне, сякаш се събуждаше от транс. Тя се обърна и се отправи към вратата.
Седяха до малката кръгла масичка в кабинета на Дженифър. По пътя от параклиса не бе казана нито дума. И лицето на посетителката бе също толкова неподвижно, както в началото.
- Халката - промърмори тя най-накрая.
Дженифър помнеше, че Лис бе говорила за същото -златната халка, която е била на пръста на Майлин.
- Нямаше я, когато я намерихме - потвърди тя.
- Някой е взел халката - произнесе тихо Рагнхилд Бйерке, сякаш разговаряйки сама със себе си.
Дженифър се учуди, че майката на Майлин се бе вкопчила в това.
- Сигурно е била много особена - коментира тя.
Посетителката не отговори веднага:
- Никога не я сваляше. Майлин бе кръстена на майка ми. Когато стана на осемнадесет, тя получи халката от нея.
- Значи на нея е имало надпис.
Рагнхилд Бйерке кимна едва забележимо:
- „Твой Оге” и датата на сватбата им. Нали никой не би могъл да го направи заради една халка?
Дженифър не отговори.
- Знаех си, че нещо ще се случи - продължи Рагнхилд Бйерке. Гласът й бе монотонен и празен. - Знаех си, че ще ме стигне - погледът й изглеждаше също замрял, но в него се таеше нещо, подобно на паника. - Не разбирам. Не усещам нищо.
Дженифър можеше да каже много неща за това. Да си спомни нещо от разговорите с роднините през дългите години. Понякога си се представяше като саладжия, прехвърлящ близките на покойниците през реката, а след това - обратно. Би могла да каже, че това е нормално, когато те изпълват чувства и не можеш да ги овладееш. И че е нормално да се затвориш в себе си и да усещаш само пустота. Не можа да каже нищо от това. Прониза я чувството, което от много години само я докосваше - желанието да има дъщеря. Разбирането, че това вече никога няма да се случи, бе само бледо отражение на мъката, обхванала майката на покойната.
- Лис ви вярва - каза Рагнхилд Бйерке.
Дженифър усети как бузите й пламват отново.
- Тя е чудесно момиче.
Посетителката погледна към паркинга зад прозореца:
- Много се отдалечи от мен. В известен смисъл загубих първо нея. Преди много години.