- Още не е късно това да се поправи.
Без да отмести поглед от паркинга, Рагнхилд Бйерке поклати глава:
- Опитах всичко. По принцип тя никога не е била привързана към мен. Винаги е била татковото момиче.
- Но не е виждала баща си от много години?
- Откакто бе на шест - преглътна два пъти жената. - Обвинява мен, че си е тръгнал. Мисли, че аз съм го прогонила.
- Нима не може да се поговори с нея за това? Сега, когато е голяма.
Дженифър си отбеляза колко много приличаше по-голямата сестра на майка си. Лис, напротив, нито в лице, нито в тяло напомняше за Рагнхилд Бйерке.
- Може да е било грешка да не й се каже истината? Майлин знаеше, а Лис... Тя винаги бе толкова ранима. Сигурно съм се бояла да не я пречупя.
Дженифър се стараеше да отдели любопитството си от желанието на посетителката да говори.
- А какво се е случило между вас и мъжа ви? - попита предпазливо тя.
- Случило ли? Случваше се през цялото време. Той бе художник. Единственото, което имаше някакво значение за него, бе успехът... Това бе малко несправедливо. Мислеше за момичетата по свой си начин. Особено за Лис. Само обаче да не го отвличаха от работата му. Имаше ателие в града, но често рисуваше и в мазето на къщата ни. Това не беше лошо, защото по онова време ми се налагаше да пътувам много по работа - Дженифър знаеше, че майката на Майлин бе работила в едно от големите издателства. - Особено през есента, когато излизаха новите книги. Често ми се налагаше да не спя вкъщи.
- Защо ви напусна?
Дженифър разбра, че въпросът бе твърде личен, и бе готова да се извини, но Рагнхилд Бйерке отговори:
- Имаше твърде високо мнение за таланта си. Бе сигурен, че е голям художник и нищо не трябва да му пречи. Поради това си позволяваше да живее както си иска -Дженифър не сметна, че отговорът обясняваше каквото и да било, но не я прекъсна. - Дълги години след заминаването си се местеше от място на място. И веднъж чухме, че планира голяма изложба в Амстердам. Писаха за него по вестниците и говореха по телевизията. Всички смятаха, че това било сериозен пробив. А след това отново стихна всичко, нищо не излезе от това. Така и нищо не излезе от него. Сега живее в Монреал, запознал се е там с млада жена. Но ето, че от много месеци пътува някъде. Не могат да го намерят. Още не знае, че Майлин...
Дженифър се опита да си представи какво е да заминеш толкова далече от децата си.
- Канада не е близко - каза тя, подбуждайки посетителката да разкаже още нещо.
Рагнхилд Бйерке седеше, взряна в една точка зад прозореца.
- Той обаче не се виждаше с момичетата не поради това. Дори и когато бе в Копенхаген, не се свързваше с тях. Това бе съзнателен избор. И в същото време един вид необходимост - тя извади кърпичка, подържа я пред носа си, сякаш се канеше да се изсекне, но след това я прибра.
- Той имаше мании. Не когато се запознахме и не докато децата бяха съвсем малки. След няколко години обаче започна всичко. Знаех, че майка му е имала сериозно психично заболяване и много се безпокоях за него. Исках да го заведа на лекар, но той не искаше и да чуе за това. Все по-често и по-често се разхождаше нощем. Бродеше по цялата къща. Или стоеше до прозореца и говореше.
- Халюцинации ли?
- Не мисля. Сякаш спеше с отворени очи. След това не можеше да си спомни какво сме си говорили - тя извади от чантичката си тубичка и намаза пресъхналите си устни. - И освен това го измъчваха чудовищни кошмари. Веднъж го открих в спалнята на Майлин. Стоеше до леглото й и крещеше. Най-накрая успях да стигна до съзнанието му. Той трепереше и съвсем не бе на себе си. „Не съм ги убил аз!” - крещеше той. Издърпах го от детската, без да събудя Майлин. „Не си убивал никого, Ласе” - убеждавах го аз. „Присъни ми се! - крещеше той. - И не мога да се събудя.” „Какво ти се е присънило?” „Момичетата - мърмореше той. - Присъни ми се, че съм ги нарязал на парчета и съм изял малките им телца.” - тя затвори очи.
Дженифър не намираше думи. Разговорът бе поел в посока, с която тя не можеше да се справи. Руар на няколко пъти й бе споменавал, че полицията се опитва да се свърже с този баща. Онова, което бе чула сега в поверителния разговор, щеше да заинтригува следователите. Трябваше да прекъсне посетителката и да я помоли за разрешение да предаде това по-нататък.
- На следващия ден се обадих на лекаря му - продължи Рагнхилд Бйерке и Дженифър така и не се реши да я прекъсне. - Той обаче отказа да отиде на преглед. А след две седмици замина. Не влезе да се сбогува. Нито с мен, нито с Майлин. Само Лис си е въобразила, че е влизал и говорил с нея - тя затвори отново чантичката си и я постави на коленете си. - Разбирате ли защо не съм разказвала това на Лис? Тя обожаваше баща си. Разбирате ли, че бе по-добре да ме обвинява мен за това, че е изчезнал, и да ме мрази мен.