Тя се принуди да не отговаря на този въпрос.
- Не ми казвайте, че не сте мислила за това. Виждам, че смъртта ви интересува.
Трябваше ли да споделя най-задълбочената си мисъл с този полугол човек, непризнаващ никакви граници? Да му разкаже за заветното блато. Това щеше да е все едно да го вземе със себе си, все едно той да е там, докато тя лежи и гледа между дърветата, а над нея се разстила снежен килим. Тя отново дойде на себе си, но той отново я изпревари:
- Нещо има във вас, Лис. Вие сякаш сте от друг свят. Навявате мисли за ангела на смъртта. Знаете ли как въздействате на околните?
Тя се изправи. Очите му бяха станали много отнесени, сякаш той гледаше в себе си.
- За какво си говорехте с Майлин?
Бергер отметна глава. Полите на кимоното му се разтвориха и Лис си помисли, че се кани да се съблече пред нея.
- Винаги си говорехме за страстта. Това я интересуваше. Страстното.
- Страстта на възрастните - поправи го Лис, - при съприкосновението с дете.
- И за това също. Сестра ви мислеше, че рецептата за добър живот се крие в това да обуздаваш страстите си.
- А вие се придържате към това да ги освобождаваш.
Той се разсмя звънко:
- Не да ги освобождаваш. Да освобождаваш самия себе си с тях. Да им позволиш да изсмучат всичките ти сили. На практика бихте ли разменили петдесет години скука срещу огромна наслада в продължение на година или минути?
- Сякаш проповядвате.
- Права сте. По-голям свещеник съм, отколкото когато стоях пред олтара и четях текстове от Библията. Проповядвам, защото се наслаждавам на всички погледи и проклятия, но още и на любопитството и стремежа към това да бъдеш изкушен. Откъде се взема това желание, Лис? Защо дойдохте отново тук?
- Вие ме помолихте. Трябва да знам какво се е случило през онази вечер.
Той взе дистанционното и изключи музиката.
- Казах ли ви миналия път, че познавах баща ви?
Ченето й увисна.
- Беше през седемдесетте, вие дори не бяхте планирана. Въртяхме се в едни и същи среди. Аз бях пропаднал свещеник, а той - художник с големи амбиции и значително по-малко талант - като че ли се замисли, след което каза: - Подозирам, че това бе истинската причина, поради която Майлин идваше тук. И поради това се съгласи за „Табу”. Искаше да чуе какво мога да кажа за баща ви, който ви е изоставил.
- Не мисля.
Бергер сви рамене:
- Вие решавате.
- Кога... го видяхте за последен път?
- Същото ме попита и Майлин - въздъхна Бергер. - Видяхме се в Амстердам преди десет-дванадесет години. Тогава той имаше изложба там.
Лулата бе изгаснала, но той все пак я взе и започна да си дърпа от нея, а тя издаваше скърцащ звук.
- Изглежда, си мислеше, че ще придобие име в международните художествени среди. Той обаче не бе роден за нещо велико. Дълбоко в себе си го разбираше и сам.
Тя седеше, застинала на края на стола, и не можеше да отмести погледа си от него.
- Не толкова отдавна ми се обади. Бе разбрал, че Майлин ще идва в „Табу”. Мисля, че през цялото време ви е наблюдавал някъде отдалече.
- Измисляте всякакви небивалици, за да ме заинтригувате! - извика тя. - И с Майлин сте направил същото. Подмамил сте я тук.
Той се изправи и се наведе през масата към нея:
- Все още ли мислите, че съм виновен за смъртта й?
Тя нямаше отговор на този въпрос.
- Да не мислите, че съм се срещнал с нея в офиса й, че съм я упоил, отнесъл в колата, сложил в багажника и откарал в изоставената фабрика? Че съм я съблякъл, наиграл съм се с нея, убил съм я и съм се махнал оттам?
- Престанете!
Изведнъж лицето му се сгърчи.
- Защо да преставам, след като сте дошла тук точно за това?
Тя стана и с учудване забеляза, че краката й не я държат.
- Не знам защо съм тук.
Той също стана и обиколи масата. Спря и надвисна над нея като планина. Наложи й се да вдъхне миризмата на голо тяло, на мъжка пот и мръсна коса, зловонието от устата му, когато се наведе над нея. И тогава нещо се случи с очите му - те се разшириха и Бергер затрепери. Изведнъж той я хвана за раменете, притегли я към себе си и я прегърна с двете си ръце.
- Знам какво се е случило, Лис - промърмори неясно той. - Тя ми харесваше. Не заслужаваше това.
Притисна я още по-силно. Лис усети мекия му изпъкнал корем и големият, висящ под него член. Знаеше какво щеше да се случи сега. Светлината се отдръпна и засвети от всички страни, откривайки пространството, в която тя можеше да изчезне. В този момент се позвъни. Хватката отслабна, момичето се изтръгна, грабна якето си и изскочи в коридора.
Там нямаше никого. Тя хлопна вратата след себе си и се понесе надолу по стълбите и навън. Чак след като дотича до „Киркевайен”, Лис спря и се обърна, въпреки че знаеше, че той няма да я преследва.