- Между другото, имам и балкон.
Той отвори вратата му и излезе заедно с нея на студения вечерен въздух. Влезе отново и се върна с яке за нея. Тя го позна и не сдържа усмивката си.
- А най-много ми хареса в книгата - каза той, оставил я да запали, - че ми напомни за дядо ми.
- Така ли? Да не би да са го осъдили, без да е виновен, да са го хвърлили в затвора, а след това да се е оказал герой от войната? - изведнъж я осени: - Ти си познавал Майлин.
За няколко секунди лицето му стана мрачно.
- Така е. Малко.
- Защо не ми каза?
Младежът сви рамене:
- Все още не съм имал възможност да си поговоря сериозно с теб. Все още.
Тя се престори, че не забелязва тона му.
- Къде се запознахте?
- Във Физкултурния институт. Там тя водеше лекциите за насилието в спортните среди. Преди две години. После говорих с нея и тя ми хареса.
По никакъв начин думите му не намалиха раздразнението й. Тя допуши цигарата и изгаси фаса в главата на китайката.
- Сестра ти се харесваше много на всички. Това е ужасно! И ако мога да помогна с нещо, Лис...
„Престани да говориш за това! ” - помисли си тя, но не го каза на глас. „Вече ми идва много” - помисли си още, но отново не го произнесе на глас.
Вече в хола, тя седна на дивана, който бе много удобен. На Лис не й се тръгваше, но и не можеше да остане.
Йомар каза:
- Надявам се Йони вече да не ти досажда.
Тя подсвирна:
- Не ме е страх от него. Ако искаше да ми направи нещо, щеше да го стори онази вечер в парка.
Той продължи да я гледа, дори и след като тя извърна погледа си.
- Струва ми се, че трябва да се пазиш, Лис.
27
Часовникът му показваше деветнадесет и четиридесет и две, когато се обади Викен. Руар Хорват взе дистанционното и изключи звука на телевизора.
- До крайбрежната „Акер-Брюге” във фиорда е открит труп - съобщи му, без каквото и да е предисловие, инспекторът.
- Видях го в интернет - отговори Руар. - Засяга ли ни?
- Йони Харис. Проболи са гърлото му с остър предмет. Очевидно е тирбушон. Сънната му артерия е разкъсана. Умрял е, преди да падне във водата.
Руар скочи и застина по средата на стаята:
- Кога?
- Тази нощ. Пристанът е целият в кръв. Изглежда, че всичко се е случило там.
- Свидетели?
- Четири или пет чайки. До една са отказали да дадат показания.
Руар погледна към екрана на телевизора. Даваха повторение на мач от испанското първенство.
- Младежът е имал дългове заради наркотици.
- Това не е убийство заради наркотици - уверено каза Викен и Руар веднага схвана, че наистина не приличаше на такова.
Интонацията на инспектора стана злостна.
- Плотерюд, като самата любезност, ни предостави записките си за всичките й разговори с Лис Бйерке. Време е да се захванем с втория рунд на разпитите на най-важните свидетели. Ти как мислиш?
- Ами да - изкашля се Руар. Дженифър му бе звъннала преди не повече от половин час и се канеше да намине по-късно вечерта. - Разпитите не влизат в задълженията на Плотерюд - съгласи се той и отново прочисти гърлото си. - Мога да се свържа с нея.
- С кого?
- С Лис Бйерке.
- Отдавна го направих. Ти провери ли я?
- Не - призна си Руар. Когато сестра й бе изчезнала, Лис Бйерке бе в Амстердам и бе трудно да си представи, че е замесена по някакъв начин. И въпреки това трябваше да я провери. Ставаше дума за надеждността на важен свидетел.
- Така си и мислех - коментира Викан. - Момичето има осем висящи дела.
- По дяволите!
- Прилагане на насилие спрямо полицаи във връзка с незаконни демонстрации. Няколко прибирания в полицията.
Руар преглътна:
- Имаме чудесно оправдание да я докараме принудително.
Викен отговори:
- Ще го имаме предвид. Изглежда, че мога да я получа повече или по-малко доброволно. Поискала е да говори със следователка.
- Ще позволим ли на опърничавото момиченце да диктува условията?
Викен изпръхтя:
- Става дума само за едно.
- Разбира се - отбеляза Руар. - За резултата.
Той изключи телевизора и се замъкна в коридора. Извади обувките си от килера.
- Седнал съм тук със записките ти за Пол Евербю -продължи Викен.
Руар се бе постарал. След разпита на колегата психолог, който делеше приемната с Майлин Бйерке, той му се бе обадил и му бе задал поредица от контролни въпроси. Младежът бе твърдял, че не е виждал „дори сянката” на Майлин в четвъртък, единадесети декември. В един момент бе променил показанията си. По-точно си бе спомнил, че бил спрял до колата й на улица „Велхавен”. Че се бил навел, за да види дали Майлин не е в нея, защото искал да я пита нещо. Съвсем забравил какво по-точно. Руар се бе поинтересувал дали на стъклото е имало квитанция за паркиране, но психологът не бе обърнал внимание на това.