- Нещо ново? - попита той.
- Получих писмо - промърмори инспекторът. - Направил съм ти копие. Ще го видиш, когато дойдеш.
- За Евербю ли е?
- Може и така да се каже. Намек, че младежът си играе със социалните помощи в големи размери. Анонимен.
Руар обу и втората си обувка.
- Изглежда, че е продължавало доста дълго - добави Викен. - Писмото завършва със следното изречение: „Майлин Бйерке е знаела какво се случва в съседния кабинет”.
28
Четвъртък, 8 януари
Руар влезе в гаража на полицейското управление в седем и петнадесет. След като изключи двигателя, звънна телефонът му.
- Вече си буден? - попита Дженифър и се опита да изрази учудване. - А аз ти се обаждам, за да те събудя.
- Станал съм от няколко часа - заяви той. - Взех душ, хапнах и поработих. И всичко това, при положение че имах посетителка след полунощ. И никак не бе за изхвърляне.
- Ох, ох! Сигурно е забравила да те завие с одеялото, преди да си тръгне?
Той си представи усмивката й и как по лицето й се разпространяват миниатюрни бръчици.
- Между другото, току -що говорих с Викен - каза тя.
- Дадох му предварителен отговор, който би могъл да заинтригува и теб.
Канейки се да каже нещо важно, тя се превръщаше в гордо момиченце.
- Обади ми се да ме дразниш ли? Или все пак ще ми кажеш?
Дженифър се засмя.
- Ще го чуеш от Него - каза тя. - Просто ми се прииска да си поговорим. С един куршум - два заека. Става дума за космите, намерени върху тялото на Майлин Бйерке. Изпратихме ги в специална лаборатория в Австрия.
Тя замълча.
- Моля те давай по същество, Джени! Трябва да преровя тонове документи преди сутрешното съвещание.
- Добрата новина е, че са успели да определят ДНК-то, въпреки че корените на космите ги нямаше.
- Не е зле. Това посочва ли ни някого?
- Това е лошата новина. Получихме само митохондриална ДНК.
- Тоест?
- Ако ни провърви, можем да намерим вариант на ДНК, какъвто има по-малката част от населението.
Някаква колежка на Руар мина покрай него, като му махна с ръка.
Дженифър каза:
- Между другото, знаете ли, че Бергер и бащата на Майлин Бйерке са били приятели по чашка?
- Това е нещо ново. Имаш предвид пастрока ли?
- Биологичния баща. Когото никой от тях не е виждал от двадесет години.
Информацията заинтригува Руар.
- Все още се опитваме да го намерим в Канада - призна си той. - По няколко причини. Откъде имаш тази информация за Бергер?
- Рагнхилд Бйерке ме посети във вторник.
- Защо, по дяволите, не ми го каза вчера?
Дженифър се позабави:
- Ами това бе конфиденциален разговор. Не знам какво мога да кажа. Ставаше дума точно за бащата, но...
На стъклото на колата се почука. Отвън стоеше Викен. Руар трепна, прекъсна разговора и хвърлил мобилния си телефон на пътническата седалка, свали стъклото.
- Съвещанието бе отложено за десет часа - съобщи му инспекторът и се взря в подчинения си.
За секунда в мислите на Руар прелетяха образи от миналото. Баща му отваря вратата на спалнята и крещи да стане от леглото. Той стои прав, гол, а Сара е настръхнала под одеялото. Изпращат го под душа, а нея - вкъщи.
Не чу какво каза Викен. Нещо за крайбрежната улица - бил разглеждал мястото на убийството с някакви криминалисти.
- Между другото, получихме предварителния доклад за космите - продължи Викен.
- Вече го чух.
Веждите на инспектора се сблъскаха над носа.
- Чул си го? От кого?
На Руар му се прииска да скрие глава под волана. Или да запали колата и да се омете. Взе се в ръце и каза:
- Обадих се на Флатлан. По друг повод - взе мобилния си, грабна чантата си и отвори вратата. - В най-добрия случай става дума за рядко ДНК - излезе от колата Руар и се озова с половин глава над инспектора.
- Чете ли го? - извади вестник от вътрешния си джоб инспекторът и го разстла върху покрива на колата.
Руар прочете: „Ще разобличи ли Бергер убиеца в днешното „Табу”?” Това бе просто кошмар!
- Меко казано - коментира Викен. - Нашето приятелче не си е губило напразно времето след вчерашния разпит.
Разгърна вестника и посочи редовете, подчертани с химикалка: „Бергер вече е разпитван три пъти във връзка с това, че е имал договорка за среща с Майлин Бйерке през вечерта на изчезването й. Работата на полицията не го впечатлява особено. „Следователите, работещи в отдел „Убийства”, правят впечатление, че полицейското управление е доста спокойно работно място. Те затъват в подробностите и не виждат очевидното.” „Означава ли това, че имате важна информация за този случай?” Бергер се разсмива от сърце: „Дори и да имам, вестникът ви няма да разбере това. Аз се грижа за собствената си публика”. По такъв начин Бергер отказа да каже нещо конкретно по случая, но явно намекна, че иска да съобщи за това във вечерното шоу „Табу” по „Канал шест”. За какво ще стане дума в него? Точно така - за смъртта”.