Руар поклати глава:
- Не можем да седим и да чакаме телевизионното шоу. Той си играе с нас.
Викен пъхна обратно вестника в джоба на палтото си:
- Ще отиде в студиото след няколко часа. Колко са зрителите му? Седемстотин хиляди? Деветстотин? Ако го разпитаме още веднъж и не научим нищо ново, как мислиш, какво ще стане с рейтинга му?
Не бе необходимо Руар да отговаря на този въпрос.
- Какво излезе от вчерашния разпит?
- Бергер твърди, че е вървял пеша от улица „Велхавен” до студиото в Нюдален.
- В такъв случай няма да е трудно да се намерят свидетели. Този човек трудно може да бъде наречен „незабележим”.
- Казва, че е вървял покрай реката и то доста бавно. Предполага се, че през онзи ден е научил нещо ново, което е поискал да обмисли.
- И що за ново е било това?
- Твърди, че не ни засягало.
29
По средата на сеанса вратата се отвори широко. Пол стоеше на прага. В зачервените му очи проблясваше ярост, върху небръснатото му лице блестяха следи от сълзи. Като че ли не бе спал няколко денонощия.
- Трябва да поговорим.
Турюн се усмихна, извинявайки се на младото момиче, седнало във фотьойла срещу нея. А на Пол каза:
- Ще свърша след половин час. Горе-долу. Ще се кача при теб.
- Трябва да поговоримсега.
Тя забеляза, че с всички сили се старае да не се развика.
- Извинете - каза тя на пациентката си и стана. - Сега ще се върна.
Вече в приемната, Пол я хвана за ръката и я задърпа след себе си. Тя се опита да се освободи.
- Не ме докосвай! - каза, колкото се може по-спокойно.
Той пусна ръката й и влезе в стаята за почивка. Влизайки след него, Турюн затвори вратата след себе си, знаейки, че може да се противопостави на яростта му със своята, която бе още по-голяма.
- Откъде-накъде нахлуваш при мен по време на сеанс? Повече не участвам в лайната ти.
Той пристъпи към нея.
- Опитваш се да провалиш живота ми ли? - изсъска той.
- Не бих изразходвала сили за това. Самият ти се справяш чудесно.
- Изпортила си ме, за да си запазиш Уда?
Бе измислила какво да му отговори, когато се разкриеше това. Яростта му обаче я свари неподготвена.
- Представа си нямам за какво говориш - каза тя, отхвърляйки нападките му. - Кой те е изпортил, кога те е изпортил?
Пол я гледаше изпод вежди. В дълбочината на погледа му тя видя намек за съмнение.
- Искаш да кажеш, че не знаеш нищо за това? - изръмжа той.
- За какво да знам? Бъди така добър да ми кажеш!
Най-накрая той се изправи, гледайки към вратата:
- Бях на разпит цяла сутрин.
- На разпит ли?
Тя усети колко убедително прозвуча учудването й.
- Ако ме лъжеш... - започна той, но се спря. - Ако разбера, че ти си ходила в полицията...
Турюн забеляза, че той говори сериозно. Познаваше го вече от осем години. Четири от тях бяха живели заедно. Отдавна бе забелязала колко вял и ленив е и му бе дала да разбере, че тя знае това. Сега обаче той бе притиснат в ъгъла. Можеше да изгуби всичко и й се разкриваше в нова светлина. Тя не се съмняваше, че може да стане опасен, ако натискът върху него се усилеше.
- Седни! - каза решително тя.
Пол се отпусна на стола.
- Дай ми две минути, за да приключа с пациентката.
Извинила се и позовавайки се на това, че се е случило нещо сериозно, Турюн изпроводи момичето и застана до прозореца. През всяка една секунда от момента, в който бе получила писмо от адвоката, при който ходеше Пол, тя бе изпитвала люта омраза към него. Той бе започнал да осъществява заплахите си, бе подал молба в съда, за да получи Уда. Тя бе разбрала, че той щеше да доведе делото докрай, че родителската й отговорност щеше да бъде оценявана от експерти и че Пол щеше да се възползва от онези малки неприятности, които се бяха случвали с Уда. Щеше да изрови някакви лайна, каквито на практика нямаше. Много глупаво от негова страна, защото нищо нямаше да я спре, ако й се наложеше да спечели започнатата от него война. А Турюн можеше да я води значително по-умно.
Когато тя се върна в стаята за почивка, той все още седеше неподвижно, взрян в масата. Тя се канеше да го наругае за това, че бе нахлул по средата на сеанса, но разбра, че това не бе необходимо. Седна от другата страна на масата и се наведе към него:
- Ако искаш да ти помогна, трябва да ми кажеш всичко.