Когато Уд зави по улица „Льовеншолд”, бе вече седем и двадесет. Направи кръг из квартала в търсене на място за паркиране и видя колата на Елиас на улица „Один”. Ако се съдеше по всичко, Елиас и днес не я използваше. Не бе карал колата си най-малкото от седмица, но като се вземеше предвид сегашното му състояние, това бе само за добро. Дори бяха говорили за продажбата на БМВ-то. Стигаше им и пежото на Уд. Ако двамата имаха една обща кола, щеше да значи нещо, мислеше си Уд. А сега щеше да означава повече от преди.
Той отвори вратата. Подуши в коридора. Ароматът на изпечен хляб го зарадва. Бе оставил тестото на сутринта, преди да излезе, и Елиас трябваше да го изпече. Това означаваше, че помнеше тези неща дори и в такъв ден. От крана в банята капеше. Той влезе, завъртя крана, но това не помогна. Стоеше и се ослушваше. Рядко пъти в жилището бе толкова тихо. Бе доста приятно да се върнеш вкъщи при такава тишина. В това имаше някакво уважение, както в това, че Елиас го предупреждаваше и го молеше да не се появява. Така той нямаше да види Елиас с всичките онези младежи. „Трябва да стоплям живота в мен” - казваше обикновено Елиас. „А аз?” - бе попитал наскоро Уд. „Ти не си длъжен да поддържаш живота в мен, Уд. Ти трябва да се погрижиш да умра с минимум достойнство.” И се бе разсмял, както винаги, когато разговорът ставаше сериозен.
Уд отвори вратата на хола. Елиас седеше в креслото зад бюрото под мигащата светлина на екрана. Главата му бе отметната. Останалата част от стаята тънеше в тъмнина. Финият халат от японска коприна се бе разтворил и бе оголил гърдите му и долната част на корема му. Уд въздъхна и се накани да се обади в студиото - да предупреди, че днес няма да има шоу. Изпита облекчение от това, защото този път Елиас бе отишъл твърде далече, нагнетявайки в публиката очаквания, които няма да можеше да оправдае, и това щеше да е болезнено и унизително.
Той прекоси стаята и се наведе, за да погали Елиас по бузата. И едва тогава забеляза широко отворените му очи и погледът му, който не бе насочен към него, а покрай него, в безкрайната пустота.
32
Когато Руар Хорват паркира на улица „Один”, заваля дъжд, а когато сви зад ъгъла, дъждът се стовари с всичка сила върху него. Той вдигна кожената яка на коженото си яке.
Пространството пред входа бе преградено. Имаше две телевизионни камери, журналисти, но повечето бяха зяпачи, научили за смъртта на Бергер. Бяха съобщили за това по новините в девет и половина, когато трябваше да започне шоуто му. Някой извика Руар, докато той прекрачваше през заграждението. Можел ли да каже нещо за причината за смъртта? В задълженията му не влизаше общуване с пресата и той се отправи към вратата, без да се обръща.
Петима или шестима криминалисти бяха вече в жилището. Дадоха му калцуни и му посочиха тясната пътека в коридора, по която можеше да се минава. Работеха във всичките стаи.
Той надникна в хола. Бергер седеше в същия фотьойл, в който бе седял, когато Руар го бе разпитвал преди девет дни. Фотьойлът бе избутан в средата на стаята и бе завъртян. На монитора на компютъра се въртеше скрийнсейвър - движение сред звезди, завършващо с взрив, и след това всичко се повтаряше отново. Пред компютъра, до който Бергер не би могъл да стигне, лежаха гумено маркуче и спринцовка върху сребърна чинийка. В спринцовката имаше остатъци от млечнобяла течност и нещо приличащо на кръв. Бергер бе с кимоно. То бе разтворено - поясът лежеше до фотьойла. Под кимоното бе гол. Цялото му огромно тяло висеше като чувал с брашно, а членът му висеше от края на фотьойла. Руар си помисли, че бе възможно Дженифър да се навежда над този труп и да му прави аутопсия.
В кухнята седеше Викен и говореше с типа, който бе отворил вратата на Руар във вторник. Това бе Уд Льокему, съквартирантът на Бергер и собственикът на жилището. Руар му кимна като знак, че го е познал, но Льокему не го забеляза.
- Да видим дали съм запомнил правилно - каза Викен.
- Били сте в Хамар, за да видите сестра си и сте се върнал малко преди седем и половина - той обърна глава и се прекъсна сам: - Хорват, вземи патрулните и намери колата на Бергер. БМВ „ХЗ”. Черен металик. Трябва да е паркирана някъде в квартала - подаде на Руар бележка с номера. - Помоли да оградят колата. Криминалистите ще я вземат, щом само някой от тях се освободи.