Руар излезе в коридора, стъпвайки по оставената пътека. Не бе разговарял с Викен от срещата им на сутринта в гаража. Тогава бе излъгал от кого е получил информацията. Сега, по тона на инспектора му се стори, че лъжата му е разкрита. „Стегни се, Руар - промърмори си той. - Седма степен.”
Предаде заповедта относно колата на униформения полицай, застанал пред входната врата. В този момент през заграждението прекрачи Дженифър. Бе с бял работен халат с два размера по-голям, отколкото бе необходимо. Руар й задържа вратата отворена.
- Какво имате днес за мен? - попита формално тя и го подмина, без да дочака отговор.
След като вратата след тях се затвори, Руар отговори:
- Телевизионна звезда, умряла в дома си.
- Това го знаят всички, които са гледали телевизия днес.
Руар добави:
- Открит е преди час и половина с използвана спринцовка. Прилича на хероин.
Тръгна след нея по стълбите. Ароматът й бе на обичайния й парфюм, но днес, изглежда, си бе пръснала повечко. Никога не му бе харесвал, отбеляза си изведнъж той.
Викен вече бе освободил Льокему от кухнята. Дженифър надникна там и поздрави делово инспектора, след което се обърна към Руар, който гледаше в друга посока.
- Проверих информацията за Хамар - каза доста нахално Викен. - Изглежда, че наистина е прекарал деня там. Ще продължим с него утре. Помолих го да преспи тази нощ в хотел. Тук няма да го оставят на мира.
- В хотела - също - коментира Руар, кимвайки към входната врата. - Акулите чакат плячка.
Викен направи гримаса:
- Добре дошъл.
Хилавата фигурка на Льокему се промъкна по коридора. Те чуха как вратата се хлопна.
- Нещастен случай или самоубийство - направи равносметка Руар.
- Или някой му е помогнал - прекъсна го Викен. - Според съквартиранта му Льокему Бергер е имал гости през цялата вечер. Показа ми есемес, потвърждаващ това. Получен е два часа преди прибирането му.
Руар бе успял да се обади от колата си в студиото в Нюдален.
- Бергер е изпратил писмо на продуцента си половин час преди да го открият - съобщи той. - В това писмо е помолил да се прочете обръщение по телевизията - извади бележника си и го прочете: - „Заминавам и няма да се връщам. Съжаленията са безполезни, прошката - безсмислена. Точката си е точка. След нея няма нищо”.
- Това ли е всичко? - Викен прояви по-незначителен интерес, отколкото се бе надявал Руар.
- Писмото е изпратено също така до столичните вестници и до Държавната телевизия. Може да се приеме като начин на признание. Планирал е разобличаване пред включена камера.
- И мислиш, че целта му е било това писмо? - изръмжа Викен. - Този човек е живял за сметка на вниманието на другите и изведнъж решава да приключи шоутата си с някакво писанийце, при това прочетено от други? - той поклати глава. - Редакторите в студиото би трябвало да знаят предполагаемото съдържание на днешното предаване.
- Там няма да ни помогнат много - отговори Руар. - В предаването са поканени един-двама гости, но за всичко останало се е разпореждал Бергер. Обожавал е да импровизира и не е позволявал други да решават предварително вместо него. Наистина, продуцентът призна, че Бергер се е канел да говори за собствената си смърт.
Викен стана.
- На онзи, който се опита да ме убеди, че имаме самоубийство на разкаял се убиец, ще му се наложи сериозно да се потруди - каза твърдо той. - Заеми се със съседите - и тук, и в съседните входове. Имал ли е Бергер гости, видял ли е някой някого да влиза, или да излиза?
Вече се канеше да излезе, но премисли и притвори вратата.
- И още нещо - каза той, гледайки Руар право в очите. - Не се бъркам в работите ти в извънработно време.
Руар го изгледа накриво и сведе поглед.
- Твой проблем си е с кого си прекарваш времето. Докато работим обаче в екип, ние зависим от взаимното си доверие и ти го знаеш прекрасно.
Руар можеше да се престори, че не разбира накъде бие Викен. Изведнъж усети злоба, каквато отдавна не бе изпитвал. Ако си отвореше устата сега, щеше да я излее направо в лицето на инспектора. Той обаче предпочете да замълчи.
- Когато ми казваш с кого си говорил и от кого имаш информацията, това трябва да съответства на истината. Ако аз не мога да го приема за даденост, тогава е безполезно.
Викен излезе, затваряйки вратата след себе си, и предостави на Руар да гадае кое именно бе безполезното.
Съседите не помогнаха кой знае колко. Възрастна дама от горния етаж бе пускала котката си и й се бе сторило, че се хлопнала врата. Било около седем и половина, което съответстваше на показанията на Уд Льокему за времето на прибирането му. Бе съвсем нормално на съседите на Бергер да им бе дошло множко. Техните мнения можеха да зарадват редактора на отдела за читателски писма във вестник, но за следствието нямаха никаква ценност.