Руар приключи към десет и половина. Не се върна в квартирата на Бергер, защото не искаше да се среща с Дженифър, която сигурно още работеше там. По пътя към колата си той видя двама криминалисти, които все още изследваха черно БМВ, което очевидно принадлежеше на Бергер.
Той пресече улицата:
- Започнахте ли?
- Предварителен оглед. Ще я вземем за по-щателна проверка.
- Има ли нещо по-вкусничко за изгладнели оперативни работници?
Усмивката от страна на криминалиста бе отпусната:
- Какво очаквате? Зареден пистолет? Окървавен нож?
Руар се усмихна в отговор. Стоеше под дъжда и не можеше по никакъв начин да се отърси от безцеремонната нападка на Викен.
Криминалистът отвори багажника:
- Намерихме нещо. Не знам колко е интересно.
Той приповдигна кечето, покриващо дъното на багажника. Там, до гърба на седалката, имаше нещо. Руар взе фенерчето и го освети. Откри халка.
Криминалистът му подаде найлонови ръкавици. Сложил си ги, Руар се пъхна в багажника, взе халката и я вдигна пред светлината. Бе гравирана брачна халка.
- „Тридесет и пет, петдесет и едно - прочете той. - Твой Оге.”
33
Петък, 9 януари
За една година работа Дженифър Плотерюд бе аутопсирала безброй трупове. Поради няколко причини обаче тя бе сигурна, че очакващата я работа щеше да бъде запомняща се. Късно предната вечер тя бе приключила външния оглед и бе направила анализ на кръвта, космите на главата и половите органи, останките от сперма, слюнката и мръсотията под ноктите. Бе се обадила на Лейф и се бяха разбрали къде да направи необходимите разрези.
Санитарят бе стара трудолюбива къртица, която винаги изпълняваше точно всичко, за което го помолеха, и когато Дженифър включи осветлението в залата за аутопсии в седем без четиринадесет минути, тя откри, че разрезите на трупа, лежащ на желязната маса, вече са направени, а черепът е претърпял акуратна трепанация.
През първите минути тя си състави план за работата. След това извади контейнерите за събиране на гной, епруветки и допълнителни сонди. Аспирантката й трябваше да дойде в осем и десет. Тя бе самотна майка и се нуждаеше от работа без изнурителни нощни дежурства и, въобще, отношението й към съдебната медицина не се отличаваше със страст. За неин късмет тя боравеше умело с оборудването за фина хирургия и това компенсираше недостатъчната й заинтересованост от професията й. Тя обаче имаше навик да коментира и първото, което направи, бе да изрази радостния си ужас от това, че огромното бледожълто тяло, запълнило цялата стоманена маса, принадлежи на човека, когото безброй пъти бе гледала по телевизията през тази есен.
- Нима това тялопринадлежисега на някого? - отговори й Дженифър с известно презрение. Тя не понасяше приказките по време на аутопсия.
Аспирантката й схвана намека и млъкна.
Няколко часа двете жени работиха напрегнато и съсредоточено, режейки тялото на Елиас Бергер. Отделиха главния мозък от гръбначния и го извадиха от черепа. Повърхността му бе старателно изследвана, но не бяха открити никакви съществени находки. Както се и очакваше, след огледа не бяха открити никакви следи от сериозни механични увреждания или малформация на кръвоносните съдове. Дженифър реши, че тъканта на мозъка трябва да бъде съхранена във формалдехид за по-нататъшно прецизно изследване.
Около десет надникна Корн. Бе се върнал тази сутрин от продължително пътешествие и въпреки че бе в отпуска до края на почивните дни, се бе отправил от летището направо към института, за да научи сутрешните новини.
Дженифър докладва накратко: никакви очевидни травми на вътрешните органи, всичко, открито до този момент, съответстваше на първоначалната предполагаема причина за смъртта - свръхдоза хероин.
- Ще съм тук до края на работния ден - увери я Корн. - В отдел „Справки” се обаждат толкова често от страна на средствата за масова информация, че някой трябва да се заеме с това.
Дженифър се зарадва много на това. Не защото бе против общуването с журналистите. Проблемът бе в това, че не можеше да каже онова, което знаеше или предполагаше. Тя бръкна отново в дебелия корем върху стоманената маса и прекара пръсти покрай кръвоносните съдове до черния дроб. Той бе силно раздут, целият в мастни отлагания, както и би трябвало да се очаква от човек, гордеещ се с образа си на алкохолик и наркоман. Тя избра място от долната страна, където да направи разрез и да го извади. Точно там, където насочи острието на скалпела, се оказа, че има тумор. Той бе голям колкото топка за голф, но по-овален и с възлеста повърхност.