В дванадесет часа и две минути тя спря за почивка. Опита се да се свърже с Викен и да му каже предварителните резултати. Гласовата му поща бе изключена. В този момент звънна нейният мобилен телефон. Номерът й бе непознат и тя нямаше време, но все пак отговори.
- Обажда се Рагнхилд Бйерке... Майката на Майлин.
Дженифър бе учудена, че жената бе решила да й го напомни, защото от посещението й бяха минали само няколко дни.
- Разбира се, че ви познах - каза тя.
- Гледах новините - замълча Рагнхилд Бйерке. - Истина ли е това, което казват? Че е възможно той да я е убил?
Дженифър въздъхна тежко:
- С това се занимават следователите...
- Авиемислите ли, че е той? — гласът на Рагнхилд Бйерке бе все така безцветен, но скритият й страх звучеше по-явно по телефона.
- С удоволствие бих ви отговорила, но нямам никакви основания за изводи - почувства същата безпомощност, както при личната им среща, Дженифър. - Съжалявам - добави тя.
- Стана ми по-леко, след като си поговорихме в понеделник - продължи Рагнхилд Бйерке.
- Елате пак - покани я Дженифър. - Когато ви е удобно, след като това ви помага.
- Мислих по вашия въпрос.
Дженифър се опита да си спомни разговора им.
- Да? — каза тя, не разбирайки накъде бие Рагнхилд Бйерке.
- Не мигнах цяла нощ. Разбира се, че се притеснявах, когато заминавах или отсъствах вечер. Ласе пиеше. По-късно разбрах и че употребява наркотици. Бе по-голям психопат, отколкото ви разказах. Имаше чудовищни спадове на настроението. Той обаче обичаше момичетата и за нищо на света не бих повярвала...
Дженифър погледна часовника си. Имаше още много работа, но не можеше да прекъсне разговора.
- Майлин не ми е казвала никога нищо. А и аз не съм я питала направо. И сега, като се замислих, разбрах, че все пак ми е казала някои неща. Веднъж поиска да се постави резе на вратата им. Бе го видяла в някакъв филм по телевизията. Защо ли не се заинтересувах от това и не изкопчих нещо от нея? И всеки път, когато заминавах вечер, тя ставаше някак странна, смутена, но никога не казваше нищо, не плачеше, не се възмущаваше. Когато мисля за това сега, не разбирам как съм могла да ги оставям. Аз обаче вярвах на Ласе. Кошмарите го измъчваха отдавна - тя замълча.
- Не се обвинявайте - каза Дженифър. - И без това ви е тежко.
- Казах ли ви, че се познаваха с Бергер?
Дженифър не знаеше нищо за това.
- Мотаеха се заедно, когато се запознах с Ласе. Бяха луди за връзване на купоните. Всичко това обаче е весело, когато си млада и се запознаваш с художник с безгранична вяра в таланта си.
Затворила Дженифър потърси Викен още два пъти, но без успех. Тогава реши да се обади на Руар. Това щеше да му даде възможност да я покани у дома вечерта, по пътя й за вкъщи.
- Заседнал съм в задръстване - простена той, като че ли недоволен от нещо. - Първо се успах страшно много, а сега съм в задръстване заради катастрофа. От пет минути вече трябваше да съм на съвещанието.
- Татенцето ще те ругае - подразни го тя, въпреки че разбираше, че не му е до шеги.
- Там всичко кипи - оплака се той. - Прилича на мечешките убийства.
- И ние го усетихме - утеши го тя. - Ако нямахме охрана, вече щяха да са нахлули в залата за аутопсии.
За миг си представи глутница крещящи журналисти, които я притискат към стената, докато фотографите пъхат обективите си в стомаха на наполовина аутопсирания труп.
Тя въздъхна и изведнъж й се прииска да си поговори за нещо друго с него. Обаче каза:
- Искаш ли новини от аутопсията? Бергер е имал рак на панкреаса.
Чу подсвирването му в слушалката:
- Да не е умрял от това?
- Разбира се, че не. Първите резултати от анализа на кръвта потвърждават предположението за свръхдоза хероин.
- Но нали каза, че е бил нелечимо болен?
- Точно така. Обадих се в болницата, поговорих си с главния лекар, който е лекувал Бергер. Туморът е открит преди половин година. Развивал се е много бързо. Давали са му три месеца, в най-добрия случай - не повече от шест.
- А Бергер знаел ли е това? - изръмжа Руар.
- Обяснили са му го по най-ясния начин. Според мнението на лекаря, бил го приел.
- Тоест той е готвил всичките тези предавания, очаквайки смъртта? Как са го лекували?
- Само с обезболяващи. Освен това, както знаеш, се е лекувал сам. Явно е предпочитал хероина пред морфина.
След като приключи разговора, на вратата се почука. Надникна момичето, инженер от секцията „Следи и петна”.
- Имам новина за вас - каза тя и размаха документа.
Дженифър го взе, разгърна го и дълго го гледа. След това примижа замислено към момичето. То все още стоеше на прага. Бе я попитало нещо, но Дженифър не го бе чула. Тя вдигна слушалката и момичето се скри зад вратата, без да дочака отговор.