Выбрать главу

34

От последното обаждане на Дженифър бяха минали само пет минути и тя отново звънеше на Руар. Той бе все още приклещен в задръстването.

- Ако мога да помогна с нещо - изчурулика тя.

- Изпрати ми вертолет.

Тя се засмя. Изглежда бе в добро настроение.

- Току-що получих резултатите от анализа.

Той се опита да й обясни, че не трябва да предава информацията чрез него, защото това водело само до излишни проблеми. Не бе успял да го повтори, когато тя каза:

- Космите, намерени върху тялото на Майлин Бйерке, са с рядък вариант на митохондриалната ДНК. Сред населението на Норвегия този вариант се среща при един от десетима.

- При Бергер?

- Да.

Руар избибипка на мотоциклетиста, който се провираше през задръстването и бе закачил с лакът огледалото му. Изругал наум, той каза без надежда:

- За това, Джени, трябва да съобщиш на ръководството, а не на мен.

- Звънях на Викен вече три пъти. Той си седи на съвещанието и не отговаря.

„Аз също трябваше да съм там” - простена Руар наум. Хрумна му, че трябва да затвори, за да може Дженифър да съобщи останалите новини непосредствено на Викен. Не можа обаче да се пребори с изкушението:

- И въпреки това не може да се твърди със сигурност, че космите са от Бергер?

Дженифър потвърди това.

- Още нещо... - продължи тя.

Задръстването сякаш започна бавно да се отпушва. Руар премина тридесетина метра, след което отново спря напълно.

- Още ли? - забеляза сам колко сърдито разговаря. -Извинявай, Джени, в стрес съм.

- И още как. Очаква те бой, когато най-сетне пристигнеш, Михай Хорват.

Не му хареса, че го нарича така.

- Хайде давай!

- Вчера, късно вечерта, ми се обади Лис Бйерке.

- Какво? Отново ли?

- Продължава да настоява да говори само с мен.

- Въпреки че поканихме да я разпитва жена, както искаше тя?

Средното платно се раздвижи и Руар подкара натам.

- Била е при Бергер в сряда - съобщи му Дженифър.

- Опитал се да я хване и промърморил, че знае нещо за Майлин.

- И какво е знаел?

- Не е успяла да разбере. Бил е толкова дрогиран, че предпочела да избяга оттам.

Руар се преустрои отново. Дженифър се канеше да му разкаже още нещо, този път за майката на Майлин, който също я била посетила. В момент на сурово изпитание майката се безпокояла за изчезналата венчална халка. И че трябвало да проверят дали университетската телефонна мрежа наистина не била работила вечерта, когато била изчезнала Майлин.

- Не знаем дали това се е случило вечерта на единадесети декември, Джени, защото нямаме нито един свидетел, който да я е виждал през този ден - и изведнъж трепна.

- Какво каза за халката?

На едно от първите съвещание на групата през декември бяха говорили за халката, изчезнала от пръста на Майлин Бйерке. Някой друг трябваше да провери това и Руар не бе чул нищо повече за нея.

- Ако Майлин Бйерке е ходела с венчална халка - каза той, след като Дженифър свърши, - тя би трябвало да е гравирана?

Да задаваш въпрос, бе все едно да хвърляш въдица във вода, в която няма риба. Той дори подвикна, когато клъвна.

- „Твой Оге” - каза Дженифър. - И датата на сватбата.

Почти бе изминал една пресечка и вече виждаше края на задръстването, когато телефонът му звънна отново. Той го взе, погледна номера и едва тогава натисна бутона за отговор:

- Заседнал съм в задръстване, успах се, не успях да закуся, закъснявам вече осемнадесет минути за важно съвещание и ме притискат от всички страни, така че ако имаш лоши новини, то бъди така добър да ги съобщиш на гласовата ми поща. А още по-добре - не на мен.

- Приятно е да си поговори човек с теб - отговори му Дан-Леви. - Винаги си искал да си там, където се случва нещо. Всички, които са слушали новините през последното денонощие, знаят, че си в центъра на събитията.

Най-сетне задръстването започна да се разрежда.

- Мислех си тук за онова, което ме попита в „Климт” - продължи приятелят му.

- И за какво съм те питал?

- Ами, „ако дясното ти око те съблазнява” und zu weiter. Изрових доста неща за Бергер. „Баал-зебуб”, например. В Стария завет пророк Илия обяснява, че „повелителят на мухите” е бог без власт. В едно свое интервю нашият Елиас, тоест Бергер, ни призовава да издигаме в култ такива идоли. Цитирам: „Аз не съм безбожник, но съм принуден да се моля на бог, когото мога да оставя тук, когото не рискувам да срещна от другата страна”.

- Какъв е смисълът на всичко това? - изстена Руар. Най-сетне бе натиснал газта и бе заобиколил катастрофиралата отпред кола, която бе притисната до загражденията.