Руар се удържаше с мъка, за да не се намеси. Отдавна мечтаеше да се озове в подобна ситуация - да е онзи, който ще даде решаващата информация, която може да преобърне делото и да доведе до пробив. „Говорих с Дженифър Плотерюд...” Представи си реакцията на Викен, когато бъдеше споменат източника, и това му бе достатъчно да се справи с комплекса на отличника. Не успя обаче да овладее потребността си да каже нещо.
- Знаем, че Майлин Бйерке е имала информация за Бергер, която се е канила да каже направо в ефира на „Табу”.
Всички се обърнаха към него.
Викен каза:
- Преди да дойдеш, успяхме да разгледаме възможността Бергер да се е самоубил или да е взел случайно свръхдоза. Разгледахме също така вероятността информацията на Майлин Бйерке да е била заплаха за него. Обаче човек, който живее, благодарение на лошата си слава, да се засрами изведнъж от трупа, лежащ на съвестта му, и да си разчисти сметките... Ако обаче имаш допълнителна информация по този въпрос, Хорват, ние изгаряме от желание да я чуем.
„А ако ли нямаш, мълчи” - довърши мислено Руар. Бе спал по-малко от четири часа и знаеше, че недостигът на сън го лишаваше от способността да преценява критично ситуацията. Всички събрали се бяха устремили погледи към него и той реши да каже все пак нещо.
- Елиас Фрелсьой, тоест Бергер, е кръстен така на пророк Илия - започна той и веднага разбра, че стои пред дълбока яма. - Бил е напълно погълнат от пророкуването... И е смятал, че трябва да се молим на идоли, например на Баал-зебуб, „повелителя на мухите”.
Руар се почувства като скочил твърде рано и подхванат от вятъра парашутист, който освен това е забравил да стегне ремъците си. В опита си да се приземи на крака той разказа нещо за пророк Илия, който убил четиристотин лъжливи пророци, и как тези четиристотин души, според Бергер, щели да се върнат и да избодат очите на пророка. Промърмори и нещо от Евангелието от Матей или от Марко: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го”. Казаното от Дан-Леви може би представляваше интерес само по себе си, но като изложено от Руар бе напълно невъзможно да се открие в него и зрънце смисъл. Той стоеше тук, знаейки откъде се е взела халката, намерена в колата на Бергер, както и за съвпадението на ДНК-то и опита на Бергер да разкаже на сестрата на убитата какво се е случило. Скоро и всички събрали се щяха да научат това, но не от него. Държеше в ръцете си три коза или най-малкото два, но можеше само да обяви две спатии и никой, най-вече самият той, не знаеше за какво щяха да му послужат.
- Благодаря, Хорват - прекъсна го Викен. - Единственото, което ми липсва, е в Осло да се появят потомци на Исус Христос, преследване от наемни убийци с двуметров ръст и при това албиноси. Между другото, доста приличащи на Бергер.
Последвалият смях бе най-голямата надежда на Руар. Смях, който да разреди напрежението, сгъстяващо се при разследването на заплетен случай. И Викен бе много доволен, че са му поднесли тази възможност на тепсия. Дори каменното лице на Флатлан се оживи. Две минути, след като съвещанието приключи, слабият и костелив криминалист подкачи Руар на излизане.
- Вече ще ти казвамда Винчи- съобщи му той и се извърна, за да прикрие усмивката си.
35
Понеделник, 12 януари
Руар паркира пред църквата. До опелото имаше още половин час, но пред вратите вече се тълпеше народ. Жените бяха с дрехи в приглушени тонове, а мъжете - с тъмносиви и черни костюми. Самият той се бе възползвал от случая и си бе купил нов костюм. Катраненосив, на тънки бели райенца. Мина между гробовете и се спря в края на тълпата.
След няколко минути се появи и Викен. Той забеляза Руар, но спря, въртейки телефона си - изглежда пращаше есемес.
- Хм, виждаш ли това - измърмори той, когато се приближи до Руар, и бе трудно да се каже какво има предвид.
За пръв път бяха двамата след разговора им в кухнята на Бергер. На Руар на няколко пъти му бе хрумвало да влезе при инспектора и да му обясни защо бе излъгал за източника си през онази сутрин в гаража, но нещо в него се свиваше само от мисълта за разговор с Викен за Дженифър Плотерюд. Едновременно с това му и бе смешно, че трябва да си признава нещо. Той се изправи, поиска от себе си да се стегне и си припомни, че е на тридесет и четири, а не на шестнадесет.