В този момент се появи тя. Чул потракването на токчетата й по асфалта, той направи гримаса и се обърна на другата страна. Не бе трудно да се досети, че Дженифър щеше да дойде. Поради някаква причина тя бе станала доверено лице и на Лис Бйерке, и на майка й. Когато той се обърна, тя стоеше и примижаваше, сякаш изразявайки учудване от костюмите им. Руар знаеше много добре какво мислеше тя за липсата на вкус у норвежките мъже. Всъщност Викен бе по-скоро изключение и щеше да бъде избран за най-елегантния инспектор, ако имаше подобен конкурс.
- Обедна почивка ли? - попита тихо Дженифър.
- За нас, но не и за вас - парира инспекторът.
Руар я погледна, опитвайки се да не издаде нищо с погледа си. Ако знаеше, че ще се окаже притиснат между Викен и Дженифър, щеше да си намери извинение да не присъства на погребението. Предишната вечер тя му се бе обадила и му бе намекнала, че може да намине към него. Тогава той й бе казал, че Емили ще пренощува при него и че на сутринта трябва да става с петлите, за да откара дъщеря си в детската градина, както и че вече се готвел да си ляга. Дженифър му бе казала, че не е забелязвала да има каквито и да били петли около него, но бе схванала намека му.
Руар бе посещавал вече няколко пъти църквата в Льоренскуг, за последно, когато бяха кръщавали племенника му преди две години. Църквата бе построена през дванадесети век - проста; измазана с бяла вар; с прозорци, гледащи на юг, стъклата на които пресейваха светлината, оцветяваха я и я пускаха като коси ивици в помещението, което в момента бе пълно с народ.
Те си проправиха път към последния ред. Мнозина стояха на прага, в притвора, а някои дори бяха останали отвън. Църквата бе украсена с невероятно количество свежи цветя. С извинение, Руар не бе виждал никога толкова цветя на погребение. Белият ковчег бе обсипан целият с тях, олтарът и централната пътека - също.
Той усети как към бедрото му от едната страна се притиска Дженифър. Тя седеше между него и Викен. Погледът на инспектора пълзеше по лицата. Той не смяташе нито за миг случая за приключен. Руар бе очаквал, че халката ще го накара да промени мнението си, но когато бяха обсъждали новата информация следобеда, в петък, тя не бе направила впечатление на Викен. Бе отбелязал, че Бергер имал постоянно посетители и че напоследък телевизионната звезда бил почти постоянно под въздействието на наркотиците. Че някой би могъл да подхвърли пръстена на Майлин в колата на Бергер било не само възможно, но в голяма степен и вероятно, смяташе той. И че този човек е взел космите от квартирата му и ги е оставил на мястото, където бе намерена убитата, било напълно допустима възможност.
- Извинявай, но е малко преувеличена - бе казал думата си началникът на отдела Хелгаршон на съвещанието.
- Преувеличена ли? - бе го прекъснал Викен. - А ако някой е искал да отклони подозрението от себе си или да си отмъсти за нещо? Бергер не е бил любимец на мнозина.
Началникът на отдела бе дошъл на срещата, за да прецени колко от сътрудниците може да прехвърли от случая с Майлин към други спешни задачи. На пресконференцията преди това се бе изказал непредпазливо, че имали „находки, които без съмнение свързват покойния Бергер с убийството на Майлин Бйерке”. Това бе излишно, защото така и никой не се съмняваше, че Бергер е замесен по някакъв начин в това престъпление. За вестниците пък думите на Хелгаршон бяха прозвучали еднозначно - като посочване на това, че случаят е разрешен. Ако по-късно станеше ясно, че това не е така, никой от дежурните редактори нямаше да загуби съня си заради това. Изказването на Хелгаршон им бе дало достатъчното основание да смятат, че имат материал за най-големи заглавия за предполагаемия убиец - Бергер. Викен съвсем не се бе обезпокоил от това, защото щеше да може да работи спокойно известно време, но в групата бе представил стабилни аргументи против това водещият на токшоуто да бъде смятан за престъпника, когото търсеха. Наистина, аргументите му бяха същите, които бе представил и в петък, сутринта, преди на бюрото му да попаднат новите находки и бе напълно възможно той просто да упорстваше, за да не му отнемат хората. Хелгаршон обаче не бе възразил, но бе дал ясно да се разбере, че времето ги притиска.
Руар се наведе напред, за да разгледа хората на първия ред в църквата. Някои от тях познаваше и отзад. Пастрокът бе най-близо до пътеката. След обаждането на Дженифър, когато той бе в задръстването, Руар се бе свързал с университета в Осло. Никой не знаеше нищо за проблеми с телефонните линии на единадесети декември.