П.: Това си беше между Якето и мен. Сключихме съюз. Той бе свещен. Работите ни не засягаха останалите. Той ми помагаше във всичко.
Т.: В какво ви помагаше?
(Пауза.)
П.: Например ми показа как да постъпя с Илва, ако я срещна отново.
Т.: Илва ли? Момичето, с което сте се запознали на Крит?
П.: Не мога повече да говоря за това.
Лис дочете интервюто, което, изглежда, бе част от терапевтичен сеанс. Бе толкова подробно. Сигурно първо бе записано на касетофон и след това на файла. Тя отвори втория файл. Казваше се „По пътя” и съдържаше коментари към цяла поредица от разговори. Превъртя надолу. Под заглавието „Пациент № 8” бе написано: „Терапията приключи след четвъртата консултация. Разбира се, че е невъзможно да се използва в изследването. Да изтрия ли анкетата, или да я запазя?”
Мобилният й телефон звънна. Лис видя, че бе Йомар. Бе му обещала да звънне до шест, а вече бе шест и половина.
- Запазил съм маса - каза загадъчно той, - и няма да кажа къде.
Тя още бе в света, в който витаеха мислите на Майлин. Докато бе чела файла, бе чувала гласа на сестра си да задава въпросите на пациента. Майлин се бе безпокояла за него и бе искала да му помогне, но не го бе притискала.
- Трябва да сме там в осем.
- 0’кей - отговори Лис и събра мислите си. - Трябва ли ми вечерна рокля?
Тя чу смеха му в слушалката.
- Те, разбира се, се хвалят със звездата си от „Миш-лен”, но външният вид не ги интересува - и добави: - Както знаеш, имам яке, което мога да ти заема. То е толкова голямо, че под него можеш да не обличаш нищо.
Лис извади диска от компютъра, върна го в кутията му и отвори бележника.
Осмият пациент се е казвал Йо.
Тя се замисли, след това продължи:
Далстрьом каза, че в изследването ти участвали седем пациенти, но в черновата, която намерих в кабинета ти, ти споменаваш за осем младежи. Струва ми се, че Далстрьом каза, че пациенти, които сами са извършили насилие, не можели да участват?
Майлин би могла да запази този диск на сигурно място, ако се бе страхувала, че е било възможно да изтече информация.
Защо си го изпратила на мен? Какво искаш да направя, Майлин?
Прочете отново бележката, прикрепена към кутията: „Разчитам на теб, Лис”.
Трябвало е да се срещнеш с Бергер преди „Табу". Разбрала си, че той е извършил насилие. Този диск има ли отношение към това? Якето - прякор на Бергер ли е?
Говорила ли си с него за баща ни?
Трябваше да покаже на някого този диск. Щеше ли обаче Дженифър да запази тайната, или бе задължена да предава всичко на полицията? Лис си представи как лекарката предава диска на инспектора, когото бе видяла онзи ден в полицейското управление... „Разчитам на теб, Лис.” Майлин разчиташе на нея. И защо трябваше полицията да знае за пациентите й, щом бяха приключили разследването?
Тя прибра диска обратно в плика, отнесе го в стаята си и го пъхна под матрака. Реши да поговори за това с Далстрьом. Да отиде в дома му още веднъж - още утре. Той щеше да знае какво да прави с този диск и дали трябва да се даде на полицията. Освен това щеше да има повод да го навести. Вече си говореше мислено с него за това.
Замъкна се обратно в стаята на Майлин. Извади блузка с дантели, каквато за нищо на света не би си купила. Дантелите отиваха на Майлин, но не и на нея. Тази вечер обаче искаше да облече именно тази блузка. И бельото, което Майлин, сигурно, бе пазела за специален случай, защото цената не бе махната. Черно, блестящо и прозрачно. Облече го и се огледа в огледалото до леглото. Закопчалката на сутиена бе отпред, бе лесен за закопчаване и откопчаване, но, разбира се, й бе голям и тя го захвърли на пода.
Отдавна не бе изпитвала удоволствието да се гледа в огледалото само по едни прашки. Да знае, че някой друг щеше да я види така след няколко часа... Гласът на Бергер: „Знам какво се е случило, Лис”. Думите се преобърнаха в нея и й се наложи да седне. На следния ден след погребението й се бе обадила Дженифър. Лис я бе попитала дали е истина онова, което пишеше във вестниците, а именно че Бергер е убил Майлин. И не само нея, но и Йони Харис, който бил видял нещо през онзи ден. Дженифър не можела да й каже какво са изяснили, но Лис разбра, че полицията има доказателства.
Не можеше да се избави от мислите за последното си посещение при Бергер, за миризмата му, когато се бе притиснал в нея. Бе написала в бележника:
Ще намеря гроба ти. Всяка нощ ще идвам там, ще преобръщам паметника и ще изпотъпквам всичката трева.