- Давай по същество, ако има такова.
- Когато свършихме, се разбрахме, че мога да се обърна пак към нея, ако имам нужда. А преди два месеца трябваше да си поговоря с някого. Бях при нея два пъти. Канех се да отида пак, но ето че се случи всичко това.
- Затварям - каза тя.
- Ще дойдеш ли?
- Не.
- Тогава можем да отидем у нас. Ще измисля нещо за ядене.
Предложението му засегна тлеещата й ярост.
- Няма да стане - каза Лис, колкото се може по-спокойно.
- Какво няма да стане?
- Между нас.
Йомар замълча. След това каза:
- Искам да знаеш какво се случи с мен след срещата ни. Може ли да се срещнем и да поговорим за това?
Тя стана от пода:
- Трябва да замина за няколко дни извън града.
- Тази вечер ли? На вилата, за която говореше? Тя не отговори.
- Ще се видим ли, когато се върнеш?
Тя затвори.
3
Тежкият мокър сняг валя през целия ден. Шосето бе хлъзгаво като сапун и Лис се принуждаваше да намалява скоростта, въпреки че почти нямаше движение по пътя. Бавното придвижване я изкарваше извън кожата й. Тя си сложи слушалките, включи ги към айпода и намери някаква електронна музика, каквато едно време много й харесваше. След минута-две музиката започна да я дразни и тя захвърли плейъра на съседната седалка.
Бе си създала образа на Йомар Виндхейм. Бе й се струвало, че той винаги казва, каквото мисли, и държи на думата си. Винаги бе знаела какво да очаква от него. Той не лъжеше. Не бе такъв, каквато бе тя.
Тя слезе от шосето. Пътят през гората бе още по-хлъзгав, налагаше й се да се изкачва по хълмчетата на втора скорост, но сега бавното каране не я дразнеше. Спокойствието, привично за вилата до езерото, я бе посрещнало още оттук. Кръпките на полетата и малките горички преминаваха покрай нея в тъмното, покрити със сняг, стихнали... Йомар е бил пациент на Майлин, познавал я е и това променяше всичко. Можеше да си изясни още нещо, което е криел, контролирайки го. Или да му каже по телефона още по-страшни неща, да се постарае, както трябва, за да не се и опитва дори да се срещне повече с нея. Можеше да му каже, че е убила човек.
Пътят в гората бе разчистен до паркинга и нагоре. Там, където започваше лятната пътека, обаче й се наложи да извади снегоходките. Снегът бе по-сух и лек, отколкото в града, а под пресния сняг, навалял през деня, имаше ледена кора. Започна да си проправя пъртина към гората. Спря и се ослуша. Майлин имаше гроб, на който Лис щеше да може да пали свещи и да слага рози в саксията. Само тук обаче се доближаваше до сестра си.
С помощта на снегоходките тя изчисти снега пред вратата на плевника. Извади лопата, изрина верандата и освободи от снега вратата на вилата. Приятно бе да усеща как потта струеше по гърба й. Приятно бе да прави всичките обичайни неща, които правеше, когато идваше на вилата. Да запали камината и печката, да отъпче пъртина до езерото, да спусне кофата в незамръзналото място под камъка. Върнала се с водата, Лис се съблече и изтича навън гола. Натърка се със сняг, легна върху ледения килим, претърколи се веднъж-два пъти от една страна на друга, след което легна по гръб и лежа, докато гърбът й не изтръпна от студа.
Тогава се разтри с дебела хавлия до зачервяване на бледата си кожа и поскача няколко минути из хола, след което се отпусна в креслото пред камината. Седеше и гледаше огъня.
Ти ме научи на това, Майлин. Да сгрявам собственото си тяло. Да не чакам да дойде някой друг, за да ме сгрее.
В бележника бяха останали съвсем малко празни страници.
Всичко, което е написано тук, е предназначено за теб.
Отново я посети странната мисъл, че сестра й може да прочете това по някакъв начин. Като че ли този малък бележник бе праг за там, където се намираше Майлин. И тя започна да описва с пълни подробности нощта на „Бльомстраат”. Всичко, което се бе случило там. Всичко, което бе направила тя.
След като свърши, Лис извади бутилката червено вино, която бе мушнала в раницата си, и извади от шкафа две чаши. Щом само започна да рови в кухненското чекмедже, тя откри, че е изчезнал тирбушонът. Бе го забелязала още при първото си идване в навечерието на Коледа, но бе забравила да вземе друг.
Не подхождаше на Майлин да изнася неща оттук. Най-долу на предпоследната страница тя написа:
Да не забравя, че е изчезнал тирбушонът.
Вдигна парафиновата лампа към стилажа, за да си вземе книга. Искаше й се да избере нещо четено, с което да може да заспи, без да е стигнала до пета страница. Редица книги бе леко издадена напред. Майлин винаги бе подравнявала книгите. Тя можеше да се разхожда из вилата и да се навежда тук и там наред. Караше Лис да прибира разхвърляните неща, да поставя стъклените фигурки на полицата на камината симетрично или в някаква логична последователност. На Майлин й бе харесвало да въвежда ред, като при това не я дразнеше чуждият хаос.