Лис извади едно криминале, с което някога бе заспивала, хвърли го на дивана и допря двете си длани към гърбовете на книгите, за да ги бутне на мястото им. Те не се помръднаха. Решила твърдо да въведе ред в духа на Майлин, тя извади шест-седем книги, които стърчаха от рафта. Нещо лежеше отзад и им пречеше - паднала книга. Не бе дебела и бе с меки корици. Лис я дръпна за кориците, извади книгата и я доближи до парафиновата лампа на масата.
„Шандор Ференци - прочете тя. - Клиничният дневник на Шандор Ференци.”
4
Руар Хорват настъпи газта. Между лентите на шосето имаше събран сняг, колелото му се закачи в пряспата и колата едва не се завъртя. Руар намали скоростта и излезе от пряспата.
Новините свършиха и той превключи на плейър. Вътре имаше стар диск на „Пинк Флойд” и той завъртя силата на звука на максимум. Бе петък вечер и Хорват бе прекарал деня от рано сутринта в службата. През последните нощи спеше ужасно. Канеше се да препрочете в работата си всичките свидетелски показания по случая с Майлин. Чувстваше се като маратонец, който е стигнал финала, но е помолен да пробяга дистанцията още веднъж. Бе се надявал да наблюдава работата в Берген и контактите с близките на Майлин. Бяха го оставили обаче да чете документи, на което можеше да се гледа предимно като на понижение, и много му се искаше да помоли Викен да си признае направо, че това е предизвикано от лъжата му през онази сутрин в гаража.
Телефонът му звънна. Руар изключи музиката, потърси хендсфрито и си спомни, че го е оставил на бюрото в кабинета си. Наложи му се да притисне телефона до ухото си с рамо.
- Обажда се Анна София.
Той си припомни набързо всичките жени, към които се бе обръщал на малко име, и не откри никаква Анна София. Майката на Илва Рихтер не бе в този списък, но ясният бергенски диалект му помогна да се ориентира бързо с кого разговаря.
- Здравейте! - отговори бодро той. Не бе разговарял толкова бодро със съпруга й през седмицата. Тогава бе проверявал дали е възможно да има връзка с Бергер, бе питал дали дъщеря му е говорила някога за телевизионната звезда или дали случайно не е слушала музиката му.
- Здравейте! - каза Анна София Рихтер и кукленският й глас веднага извика лицето й в паметта му. „Като покрито с восък” - бе си помислил той, докато бе още у тях.
- Говорихме много с мъжа ми след вашето обаждане в понеделник. Не можем да си спомним Илва да се е интересувала някога от този шоумен.
Руар пооправи изплъзващия се телефон.
- Не е ли имала негови плочи?
- Доколкото знаем, не.
Анна София помълча няколко секунди, след което продължи:
- Изпратих ви списък с всичко, с което се е занимавала и от което се е интересувала в училище и през свободното си време Илва.
- Много сме ви благодарни - похвали я Руар. - При всяко едно положение ще ни е от полза.
- Намерихте ли нещо там?
Той влезе в тесния и опасен завой на околовръстното шосе. Там бе хлъзгаво и към него напираше да се притисне някакъв фургон. Ако Руар работеше в пътна полиция, със сигурност щеше да спре и да глоби нахалника. От друга страна, самият той нарушаваше правилата, седнал сгърбен и затиснал телефона между ухото и рамото си.
- Засега, за съжаление, не мога да ви кажа нищо.
- Спомних си още нещо - каза тя.
Той влезе в тунела и я чуваше лошо.
- Не мисля, че е от значение - чу той, преди да намали, за да увеличи дистанцията до фургона с ремаркето.
- Значение ли?
Тя продължаваше да говори. Фургонът гърмеше между стените на тунела като адски духов оркестър.
- Всичко е от значение! - извика той на Анна София Рихтер. - Почакайте за момент - той захвърли телефона, сви на допълнителната лента веднага след тунела, излезе на банкета и включи аварийните светлини.
- Всичко е важно - повтори той. - Разкажете ми, моля.
Гласът й прозвуча след две секунди:
- Случи се отдавна. Толкова отдавна, че дори не го написах в списъка, който ви изпратих.
- Колко отдавна?
- През късното лято на деветдесет и шеста. Или през ранната есен. Бяхме две седмици на юг.
Руар извади химикалка и някакъв плик от жабката:
- Как се пише? Ма-кри-гиалос. На Крит. И какво се случи?
- Една вечер се върнахме в хотелския си апартамент от вечеря и намерихме котенце. Някой го бе окачил на въже на нашата врата. От едната страна главата му бе напълно разбита. И очите му... Бе много неприятно, момчетата бяха още съвсем малки. След това не можехме да спим, както трябва, там през нощта. Мъжът ми се обади в полицията, но, знаете ли, полицията там не е съвсем...