Намери много коментари за токшоуто „Табу”, което се излъчваше по „Канал шест” от началото на есента. Под заглавието „Време е да теглим чертата” на статия във вестник „Нашата страна” пишеше, че Бергер бил член на международна мрежа, чиято цел била да унищожи християнството и да го замени със сатанизма. Някакъв сайт с наименованието „Магазин” призоваваше всички християни да бойкотират фирмите, оказващи финансова подкрепа на телевизионните му предавания. Една статия в интелектуалния вестник „Моргенбладет” бе озаглавена: „Бергер - дете на своето време” и звучеше като ода за създателя на „Табу”. „Мнозина дейци се плискат в мъртва вода след развихрилата се през последното десетилетие ирония и освобождаването от политическата коректност, докато Бергер плува в свои води. Той използва откровено себе си и останалите и с това разширява границите, определящи мястото на развлеченията в живота ни, разстоянието между развличащия и зрителите. Той си пробива път в норвежката действителност и изважда от дрямката потребителите на културата. Има ли някой жив тук?”
Лис чу как към гаража се приближи кола и скоро в антрето се появи Таге. Наближаваше полунощ. Тя изключи компютъра и се замъкна в кухнята. Той надникна там:
- Здрасти, Лис! Рагнхилд легна ли си вече?
Тя му предложи чаша кафе. Сякаш тя живееше там.
- Не мога да понасям вече кофеин - отказа той. - Особено толкова късно - извади бира за двама им и седна до масата. - Тревожа се за нея.
- За Майлин ли? - попита Лис, като сбърка нарочно.
- Да, разбира се. Но и за Рагнхилд. Не знам дали ще го преживее. Ако наистина се е случило нещо. Винаги са били в особени отношения - Рагнхилд и Майлин - свали очилата си, разтърка очи и ги присви, късоглед като стара къртица. - Нито ти, нито аз можем да заемем мястото й - успя да върне очилата на носа си и погледна към вратата, след което продължи: - Всъщност, според скромните ми разбирания, отношенията им бяха твърде близки. Във всеки случай от страна на Рагнхилд. И Майлин обаче се справяше добре. Изглеждаше най-сигурната от цялото й обкръжение.
Отпи направо от бутилката. Почти я пресуши с две мощни глътки.
- Скъпа Лис, мога ли да направя нещо за теб...
Потупа я по ръката. Тя го изгледа накриво и както винаги, нащрек, когато някой я докосваше. Забеляза, че това не я дразни. Дори и това негово постоянно и насилствено „скъпа Лис”, което тя винаги бе презирала, не я дразнеше повече. Още от самото начало Таге бе искал да се опознаят с Майлин и с нея. През всичките години, през които бяха живели под един покрив, го бяха презирали и му се бяха надсмивали. „Така и би трябвало да бъде - сигурно си бе мислил той, - когато се озовеш на мястото на липсващия баща.” След сватбата той взе фамилията им и предаността му към Рагнхилд бе толкова голяма, че сякаш той бе навсякъде. Като дресирано кученце, мислеше си Лис, но за секунда изостави презрението си към него и почувства благодарност към този мъж, който бе намерил своето място в къща с жени, които не го обичаха. Нито една от тях.
*
Затвори се в бившата си стая. Там царяха ред и чистота. Нямаше никакви плакати по стените, но самите те бяха, както и преди, карминено червени, а вратата и первазите - черни. Лис ги бе накарала да боядисат стаята й в тези цветове, когато бе на шестнадесет. Майка й се бе предала най-накрая и неясно защо, не я бе пребоядисала дори и седем години след заминаването й.
Тя изключи осветлението и се пъхна гола под одеялото. Лежеше и търкаше петите си една в друга, за да ги стопли. Все още замръзнала, изпадна в състояние между сън и реалност. Привидя й се някой. Мъж с дълго палто, качващ се по стълбище. Казва се Воутерс, Лис. Никога няма да можеш да го забравиш. Тя бяга в тъмния хол. Навежда се над Зако и се вслушва в дишането му. То е дълбоко и неравномерно.
На вратата се чука.
„Не отваряй, Лис! Не отваряй!”
Майлин стои по средата на стаята. Пижамата й не е синя, а жълта и свети в тъмното. И се е подстригала.
Лис скочи. Стоеше и се ослушваше в тъмното, сигурна, че някой наистина бе почукал.
По гърба й струеше студена пот. Тя отвори прозореца и включи осветлението. Извади бележника от чантата си и го взе със себе си в леглото. Седя дълго и гали плюшената подвързия, след това отвори бележника и написа:
Може би не е било само един път, Майлин? Идвала си тук и си заключвала вратата. Лягала си на леглото и си ме прегръщала. Запушвала си ми ушите, за да не чувам как барабанят по вратата. За да не чувам гласа отвън и какво е викал.