9
Лис се заключи в кабинета на Майлин и включи осветлението. И през този ден не знаеше какво търси, но имаше идея откъде да започне. Приближи се до рафта и свали три папки с надпис „Докторска дисертация”. Две от тях бяха пълни със статии, много от които бяха свалени от мрежата. Остави ги настрана и отвори третата. Съдържаше документи, написано като че ли от Майлин. Подредени номерирани листа. Отпред бе библиографията. И титулната страница: „Жертви и насилници. Изследване на осмина млади мъже, подложени на сексуално насилие”. Прелисти няколко бележки. Някои бяха написани на ръка. След следващия разделителен лист намери нещо, приличащо на свързан текст:
„Ако се изходи от тезиса на Ференци (вж. „Confusions of tongues between adult and child”[6], 1933), трябва да се отбележат две неща: 1) Детският стремеж към нежност може да придобие инфантилни еротични черти, но и това е насочено към играта, сигурността и удовлетворението. И напротив, страстната сексуалност на възрастните в напрегнатостта си между любовта и омразата е движение към пресищането, което може да носи чертите на разрушението. 2) Насилието се случва, когато детето търси нежност и грижи и се сблъсква със страстта на възрастния. Страстта може да има характера на полово влечение или пък да е агресивна/наказваща, или да се състои също така в това, че на детето да се налага чувство за вина от страна на възрастния.”
Лис прелисти по-нататък - до третия разделителен лист: „В тази глава искам да представя осмината пациенти от мъжки пол, които са били подложени на сексуално насилие. В дадения момент е изключено те самите да извършват насилствени актове. Тези осем души бяха интервюирани преди началото на лечението и всеки седми месец в продължение на три години. Като инструмент за оценяването на агресивното поведение, а също така на депресията, страха и общото качество на живот ще бъде използвано...“
Следваха няколко страници с описанието на използваните методи, но Майлин, разбира се, не държеше сведенията за тези осем пациенти в папката на рафта. Може би останалата част от труда й лежеше в архивния сейф, който тя делеше с колегите си?
Лис погледна към мокрите петна, размазани по сиво-жълтата фасада от другата страна на улица „Велхавен”. Извън града, в гората, бе сигурно достатъчно студено, за да не се топи вече снегът. Тя можеше да отиде с автобуса до Льоренскуг, да вземе ските от гаража на майка си и да замине за вилата. Докато тишината не я обгърнеше. Реши да тръгне натам на следващия ден.
Разгледа още веднъж картичката с Цветарския пазар в Амстердам, която бе изпратила на Майлин. Бе удържала на съблазънта да я свали от дъската. Винаги е болезнено да препрочиташ собствените си писания. Вместо това тя взе бележката. „Попитай го за „Death by water”, бе надраскала върху нея Майлин. Една мисъл прелетя сякаш много бързо през главата й, докато тя бе заета с нещо друго, но неясно защо тя не искаше да я пусне. Лис пъхна бележката в бележника, който бе взела миналия път.
Когато излезе от кабинета, вратата в другия край на приемната бе отворена. Излезлият оттам мъж бе среден на ръст, с тесни рамене, сако и сини дънки.
- А, това си ти! - възкликна той и изведнъж спря и я изгледа. След това прекоси стаята и неочаквано се озова твърде близо. Тя отстъпи крачка назад към вратата на кабинета на Майлин.
Пол Евербю бе възмъжал и си бе пуснал рядка брадичка, но миришеше все така. На тютюн и нещо като дъвка, смесена с дезодорант на Келвин Клайн.
- Чух, че си идвала преди два дни - каза тихо той.
- Исках да видя кабинета й - процеди Лис.
Пол Евербю поклати глава:
- Тази история с Майлин е просто... - като че ли търсеше подходящата дума, - немислима като цяло.
Тя не отговори. Бе схванала, че разговорът за Майлин бе просто начин да й се натресе. Тя обаче не можеше да вдигне ръка, за да го отблъсне.
В този момент вратата на приемната се отвори. Пол Евербю трепна. Лис позна надникналата жена. Бе Турюн Габриелсен, която работеше на долния етаж.
- Чакам - каза тя нетърпеливо и по тона й Лис разбра, че Пол Евербю бе нейна собственост.
- А, това си ти - добави тя към Лис и й махна с ръка, сякаш преценявайки какво се бе случило тук без нея.
Едва сега Лис схвана колко е ядосана.
- Миналия път забравих нещо тук - измърмори тя.
- Ужасно е - оплака се Турюн Габриелсен и изведнъж смени подозрителния си тон, - да ходиш така и нищо да не знаеш. Може да се каже, че не мога да спя през нощта - не изглеждаше измъчена от безсъние.
- Седни, Лис. Трябва да си поговорим.
- А нали щяхме да...? - попита Пол Евербю.
- Лис е по-зле, отколкото ние, Пол. И можем поне да се поинтересуваме как се справя.