- Въобще не е задължително - възрази Лис, но седна на един от столовете. - Справям се.
Пол Евербю стоеше зад гърба й. Тя се размърда. Искаше да разбере къде е.
- Знам, че с Майлин сте били много близки - каза Турюн и се пльосна на дивана.
Лис чу, че се опитва да изрази съчувствие в гласа си.
- Сигурно - каза тя и се опита да смени темата: - Заедно ли работехте?
Психолозите се спогледаха. Пол Евербю каза:
- Имаме обща столова. Заедно обядваме.
Все още бе с онзи смешен американски акцент. На Лис винаги й се бе струвал престорен.
- Майлин е била тук в четвъртък следобед. Видяхте ли я?
Двамата се спогледаха отново. На Лис й се стори, че се договаряха какво да й отговарят.
- Говорихме за това с полицията, Лис - каза майчински Турюн Габриелсен. - Колата й бе паркирана на тази улица, но не бяхме тук, когато е дошла - Турюн Габриелсен мижеше през очилата си, които може би бяха слаби за нея и не ги бе сменяла от осемдесетте години.
- А доколко сте запознати с онова, което е работила Майлин? - поинтересува се Лис.
- Понякога обсъждаме сложните случаи по време на обяда - отговори Пол Евербю. - В нашата работа трябва да си помагаме взаимно.
Той бе любовник на Майлин. Преди почти десет години. Лис не можеше да си представи, че на сестра й е била необходима такава помощ.
- Преди си сътрудничехме много тясно с Майлин - каза Турюн Габриелсен. - Дори написахме няколко статии заедно.
- За какво?
- За насилието над жени. Заплахи, психически тормоз, сексуално насилие. Искаме да живеем в град, който да е безопасен за всички, независимо от пола.
- А вече не си ли сътрудничите?
- Не толкова много - закопча сакото си Турюн Габриелсен.
- Не могат да се разберат - изхъмка Пол Евербю. - И през цялото време се карат.
Тя го изгледа студено:
- Ти не разбираш, Пол, и не е необходимо да занимаваме Лис с това. И без това си има други грижи.
Лис се намеси:
- През онзи четвъртък Майлин е трябвало да приеме пациент в пет часа. Инициалите му са Й. X. Не знаете ли кой може да е? - усети върху себе си погледите им. Притискаха я от двете страни.
- Имам чувството, че водиш разследване - коментира Пол Евербю. Усмихваше се така, сякаш Лис бе дошла на среща с него.
- Успокой се, Пол - просъска Турюн Габриелсен. - Дори и ти би трябвало да разбираш защо тя иска да знае какво се е случило - обърна се отново към Лис. - Не знам с кого Майлин се е уговорила за този ден. Не познаваме пациентите на другите.
Като че ли запазваше с усилване спокойствие и Лис подозираше защо се ядосва така.
- Но нали имате общ сейф?
Турюн Габриелсен стана:
- Нямаме достъп до бележките на Майлин. Нейното отделение е заключено.
10
Турюн Габриелсен приключи с последния си пациент и го изпрати от кабинета. През целия ден бе много разсеяна и работеше зле, но се стараеше да не го издава. В мислите си проклинаше онова, което се бе случило сутринта. Когато се бе качила в приемната на третия етаж, бе заварила Пол да се приближава до Лис Бйерке...
Преди няколко месеца Турюн бе видяла снимката й в приложението на „Дагбладет”. Лис съвсем не приличаше на сестра си, бе с особена красота и дори идиотските й изказвания за участта на младата жена не можеха да развалят впечатлението. На практика лицето и бе още по-привлекателно, отколкото на снимките - смесица от нещо наивно и самоуверено и това бе объркващо. Майлин бе говорила често за сестра си. Турюн бе останала с впечатлението, че Лис е нещо като поклонник по опасния път към света. Историите за нежната и ранима по-малка сестра малко я интересуваха, докато не бе научила за Пол и Лис.
Пъхна ръка в чантата под бюрото си и извади телефона. Трябваше да си поговори с някого. Повече от година не се бе чувала с Турмуд Далстрьом. Сама му бе предложила да приключи с ръководството на проекта й. Бе се надявала, че той ще възразява, ще я уговаря да продължи, да обясни причините, поради които е решила да изостави дисертацията си. Нищо такова не бе направил. Бе приел назованата причина, въпреки че сигурно мислеше друго, и това само разпали злобата й.
Вместо да му се обади, тя приключи записа в дневника и хвърли няколко документа в чекмеджето. Затвори го и полетя нагоре по стълбите. Вратата на кабинета на Пол бе открехната, както бе обикновено, когато нямаше пациенти. Тя почука веднъж, отвори вратата и спря вътре. Той тракаше по клавишите, сякаш не се бе случило нищо.
Тя затвори вратата след себе си.
- Какво искаше от теб? - започна тя.
Той смръщи чело, сякаш не разбирайки накъде биеше:
- Имаш предвид Лис ли? Лис Бйерке?