Тя не смееше да потвърди, че става дума за Лис. Знаеше кога той лъжеше, кога блъфираше и кога само се канеше да го направи, защото познаваше всяка черта на физиономията му и я четеше като детска книга. Той изостави безсмислената игра, така да се каже, преди началото й.
- Нали чу? Опитва се да разбере какво е станало с Майлин. На не всички, знаеш ли, им дреме, когато изчезват техни близки.
Ако намекваше за нея, то се държеше много грубо. Тя направи няколко крачки навътре в кабинета.
- Стой по-далече от нея - каза твърдо тя. - Много далече.
Той отново смръщи чело и този път наистина се учуди:
- Що за глупости?! Някой влезе в кабинета на Майлин и аз отидох да видя кой рови в него. И представа си нямах, че е по-малката й сестра.
Турюн мразеше, когато той ругаеше.
- Казах само да стоиш по-далече от нея.
Забеляза как той започна да се ядосва. Първо изпъна врат, а след това злобата се появи в очите му.
- Ако бе дошла заради мен, то ти - посочи я той, -Габриелсен, нямаше да имаш нищо общо в каквато и да било степен, дяволите да го вземат!
Тя се приближи с още една крачка до него.
- Заради теб излъгах полицията - каза тя през зъби. - По време на разпита. Надявам се, че не си забравил. Дадох лъжливи показания. Това е наказуемо. Мога да променя показанията си, скъпи Пол. Мога да отида и да кажа истината, че не си бе вкъщи в шест часа вечерта в деня, когато изчезна Майлин, и се появи чак след девет и не бе на себе си. И че проблемът не се отнасяше до един от пациентите ти, както се опитваше да ме убедиш.
- Казах го, защото мислех за теб.
- Ах, значи ме пазиш? Бедната Турюн, трябва да се погрижим за нея. Спести ми преструвките си, защото ми се гади от тях.
Той се предаде. Винаги се предаваше. Можеше да подхвърли нещо от злоба. Да я ухапе болезнено, но след това се предаваше. Той не можеше да търпи това, било то скандал, или обратното.
- Трябва да поработя - каза сдържано той. - Да приключа - посочи някакви документи на бюрото си, но тя не вярваше, че се кани да се занимава с бумащина. Той я ненавиждаше и едва ли правеше записки в дневника, а и никога не пишеше заявления. - Или ще вземеш сама Уда от детската градина?
Точно това си бе помислила. Че всичко щеше да свърши с това. Да подхвърли нещо за дъщеря й.
- Ти ще я вземеш - каза тя, колкото се може по-студено. - Нали се разбрахме?
Той сви рамене:
- Тогава ме остави да свърша.
Високомерието му разпали яростта в нея.
- Тогава тя научи всичко за теб и Лис.
- Кой какво е научил?
Турюн разбра, че нещо се преобърна в него. Той не каза нищо повече, но изглежда се бе досетил какво бе имала предвид.
- So what?[7]- опита се да изглежда невъзмутим, но тя забеляза как източи врат. Или щеше да избухне, или да притихне и да заскимти. Тя бе победила и за по-сигурно добави:
- Казах на Майлин.
- Излез! - изсъска той, продължавайки да удря по клавишите.
Върнала се в кабинета си, тя извади отново мобилния си телефон и отвори опцията „Контакти”. Тя бе предложила на Майлин да се свърже с Турмуд Далстрьом, когато й бе потрябвал нов научен ръководител преди три години. Тя бе препоръчала на Далстрьом приятелката си, наричайки я съвестна, талантлива и задълбочена. Само ако бе знаела, че Майлин така щеше да го оплете и дори да го уговори да ръководи изследователския й проект, никога нямаше да ги свърже. Далстрьом нямаше много свободно време - в частност бе отказал да ръководи проекта на самата Турюн, когато го бе помолила година по-рано за това. Отдавна бе анализирала злобата си, признаваше си, че в основата й всичко е завист и ревност, но това не намаляваше с нищо яростта й. А това, че Далстрьом бе подкрепял Майлин при професионалните им спорове, само бе усложнило ситуацията. След всичко, което се бе случило, обаче можеше може би да се забрави всичко и да се върви нататък.
Седеше, взряна в екрана. Помисли си какво ли правеше Уда. Бе четвъртък и в детската градина имаше обяд. Сигурно вече бяха похапнали и играеха навън... Трябваше да изясни отношенията си с Пол. Да разбере какво бе правил вечерта, през която бе изчезнала Майлин. Не можеше да живее в такава неяснота. Стана и отиде до вратата, но се спря, хванала се за дръжката. Трябваше да изчака, докато той се успокои, съобрази тя. Да го погали по главичката. Когато мърмореше, той зацикляше. Когато се ядосваше, бе деструктивен за самия себе си. Напоследък пиеше много. И отново бе започнал да й напомня, че е бил с Майлин почти три години. Използваше го срещу нея. Всичко, което беше Майлин, и никога нямаше да бъде самата тя. Турюн се преструваше, че не чува нищо, защото не искаше да издава слабостта си. По време на някакво скарване преди две седмици той се бе изпуснал за Майлин. След това бе добавил нещо за Лис.