А относно Вилям? Забелязала ли е Майлин на кого прилича?
Гледа дълго последното изречение. Самата тя не бе мислила за приликата, докато не го бе написана.
Начинът му на говорене. И още-мимиката.
Кога за последен път говорихме с баща ни?
-Татко.
Пъхна бележника обратно в чантата си. Хубаво бе, когато бе там. Бележникът на Майлин. Сега бе неин. Може би Майлин би искала тя да пише в него. Помислила за това, тя извади отново бележника.
Защо не помня почти нищо от детството си?
Спомням си пътя за училище, един-двама учители, дори имената на някои. Спомням си как Таге се премести у нас и как го мразехме. Спомням си как седяхме на дивана и гледахме баща ни по телевизията, а майка ни излезе, защото не искаше да седи заедно с нас. За всичко останало обаче трябваше да те питам теб, Майлин. Не си спомням баща ни, преди да си тръгне. И все пак си го представям ясно.
Къде са се дянали спомените ми? Съвсем са изчезнали или са разхвърляни по кутии, които повече няма да отворя?
Полицаят от Амстердам се казва Воутерс. Опитах се да забравя фамилията му. Не мога. А може би ще успея да забравя какво се случи там ? Ако си измисля друга история за нощта на „Бльомстраат ”. Ще я разказвам отново и отново. Толкова много пъти, че да се превърне в спомен и да измести онова, което виждам сега.
Стигна с трамвая до гарата и се качи по стълбите в сградата. Оставаше още половин час до автобуса за Льоренскуг. Страхуваше се да отиде там. Майка й се бе опитала да поукраси малко. Бе окачила звездичка на прозореца. Бе извадила кошарата, която винаги бе стояла на книжния рафт преди Коледа. Преди Майлин и Лис се бяха редували да поставят всеки ден фигурки в нея. Агънцата и Йосиф, влъхвите, овчарите, ангелите, Мария. Младенецът Исус бе поставян едва сутринта на самата Коледа. Майка й бе запазила ритуала след заминаването й. Нито за миг през живота си не бе вярвала в онова, което се случваше в тези ясли. Фигурките обаче трябваше да се поставят - една и съща церемония година след година. А сега сякаш ги бе извадила, за да доведат Майлин вкъщи на Коледа, защото винаги е била там, когато поставяха люлката с младенеца.
Лис се движеше бавно по коридора към автогарата. По средата на пътя си се обърна. Мисълта да прекара нощта в къщата в Льоренскуг бе непоносима. Помъкна се обратно към сградата на гарата. И в този момент забеляза човека до вестникарската будка. Бе слаб, костелив, с разрошена черна коса. Веднага позна типа, който се бе появил в кабинета на Майлин през първия ден от пристигането й. Бе със същата униформа с котва на джобчето. Сега говореше с някакво момиче с пухено яке и мръсни дънки.
Лис се приближи до него:
- Позна ли ме?
Младежът я погледна. Имаше вдлъбнатина на челото си под перчема си.
- А трябва ли? - попита равнодушно той.
- Видяхме се преди два дни. В кабинета на Майлин Бйерке.
В него нямаше и следа от предишното му безпокойство.
- Не знам за какво говорите.
Лис обаче винаги помнеше лица.
- Ти беше. Взе оттам нещо. Как се казваш?
Той й обърна гръб и побърза да се отдалечи заедно с момичето с пухеното яке. Лис затича след тях:
- Защо откъсна страница от работния й календар?
- Защо, по дяволите, си се лепнала за мен?
- Разказах всичко на полицията. Търсят те.
Той се спря и се приближи до нея:
- Ако ме заговориш още веднъж, ще си го получиш по муцуната.
Хвана момичето за ръка и изчезна през вратата.
12
Петък, 19 декември
Тя се обади на Вилям. Когато той отговори, някой крещеше силно по линията, така че той не я чуваше и й се наложи да му звънне отново.
- На семинар съм - извини се той. - Остава минута до края на почивката. Какво става с колата на Майлин?
- Трябва ми.
- Колата ти трябва? А може ли?
- Защо не?
- Не знам. Може да е доказателство... Извинявай, Лис, но нещо не мисля. Сигурно може. Имам резервни ключове на ключодържателя си. За кога ти трябва?
Тя нямаше определени планове.
- Готвя се за вилата довечера. Мога да намина и да взема ключовете. Трябва да направя още едно-две неща.
*
Мъжът, отворил вратата, бе над четиридесетте, слаб, с рядка коса и големи лисини. Въпреки че бе още много рано, той бе с костюм и бяла риза, която всъщност не бе закопчана догоре.
- Лис Бйерке, ако смея да предположа? - произнесе той с леко фъфлене.