Тя потвърди и той я пусна вътре:
- Аз съм Уд. Аз съм неговият камердинер - произнесе последното с лек поклон, след което тръгна по килимената пътека в коридора и отвори още една врата. - Бергер, посетителката дойде.
Лис чу в отговор някакво изръмжаване. Мъжът, представил се като Уд, й махна с ръка:
- Бергер ще ви приеме в хола.
Тя бе готова във всеки един момент да се захили заради този тържествен начин на изразяване, но се сдържа.
Холът бе светъл, с широки прозорци и еркер, гледащи към улица „Льовеншолд”. Мъжът, разпознаван по снимките във вестниците и телевизионните предавания, седеше зад бюрото до прозореца и „кълвеше” с два пръста по клавиатурата. На живо изглеждаше по-възрастен, а лицето му бе жълто, отслабнало.
- Седнете! - каза той, без да вдига поглед.
Тя остана права. Никога не бе харесвала заповеди, особено от възрастни мъже.
Най-сетне Бергер се обърна.
- Добре е, че още сте права - усмихна се той и плъзна поглед по нея. - Жена като вас не трябва да сяда, докато не я огледат - посочи към дивана до отсрещната стена. - Никак не приличате на сестра си - заяви той. - Никак не си приличате. Кафе?
Той стана, изпълвайки стаята със себе си. На бюрото му имаше месингово звънче. Той го взе и зазвъня с него. Веднага на прага се появи Уд.
- Донеси ни кафе, моля - помоли Бергер.
Уд се обърна към Лис:
- Лате? Еспресо? Американо?
Фъфленето му се засили, но Лис предположи, че е нарочно.
- Еспресо - отговори тя. - Най-добре двойно.
Последва отново лек поклон и Уд изчезна. Сега всичко изглеждаше още по-смешно и Лис се зачуди каква ли пиеса се разиграваше пред нея?
- Той се представи като вашия камердинер - каза тя и след известно колебание седна.
- Той наистина е камердинер - призна Бергер. - Получил е образованието си в най-добрата академия за камердинери в Лондон. Не знам какво бих правил без него.
- Сигурно е добре за имиджа ви - коментира Лис.
Куцайки, Бергер се приближи до фотьойла от другата страна на масата.
- Разбира се. Живея, благодарение на него. Годишната заплата на един камердинер не е чак толкова голяма и напълно си заслужава.
Извади пакет цигари - френски, „Голоаз”. Предложи й и запали със златна запалка с гравирани инициали „Е. Б.”.
- Подарък от спонсорите - усмихна се той, забелязал, че тя разглежда запалката. - Най-голямото милосърдие в живота ми е това на спонсорите ми. Живея, благодарение на милосърдието. От милосърдие.
Вратата се отвори безшумно и се появи Уд с поднос. Върху него имаше сребърно джезве, чашки, купички, захарница и малка каничка с мляко. Ръцете на камердинера бяха украсени с бели ръкавици и тогава Лис вече не успя да сдържи смеха си. Никой не я попита защо се смее, а Уд се оттегли, след като бе сипал кафето по чашите, толкова тихо, колкото се бе появил.
- Както знаете, съм се виждал със сестра ви - каза Бергер, - но не вечерта, когато трябваше да дойде в студиото.
Лис усети, че той заговори за това, за да я изпревари.
Все още седеше и я разглеждаше.
- А сега искате да разберете какво се е случило с Майлин. Това е съвсем естествено. Току-що сте се върнала от Амстердам, доколкото чух.
И той показа зъбите си - много бели, миниатюрни, приличащи на млечни. От това усмивката му стана палаво-детска, в контраст с посърналото му лице и огромното му тяло.
- А вие, както аз чух, защитавате насилието над деца - каза тя и дръпна от силната цигара.
- Така ли? - прозя се той. - Работата ми е да провокирам хората да говорят за онова, което ги ядосва и което обожават да чуват. Сигурно сте виждала рейтинга на шоуто ми. Нали? Последното предаване е гледано от повече от деветстотин хиляди зрители. Наближаваме магичния милион. След всеки ефир сме принудени да спираме работата на телефонните оператори поради претоварване. Вестниците само от Осло са публикували повече от двадесет и пет колонки за „Табу”. Нима обаче се канехме да говорим за това? Рядко имам гости, особено непознати дами.
- За какво се канехме да говорим?
- За вас, Лис Бйерке. Това е много по-интересно. Млада жена отива в Амстердам и учи за дизайнер. И освен това, работи като модел. При това тази работа е с доста съмнителни качества, поне от гледна точка на еснафа. Да поговорим за показното ви бохемство и за избора на любовници.
Тя остави шумно чашката върху чинийката.
„Откъде, дявол да го вземе, знаете това?” - можеше да го попита, но се принуди да си премълчи. Прогони мисълта, че в този момент някой се разхожда по Осло и прави справки за местонахождението й. „Воутерс” - мярна се в главата й.
- Разкажете ми за себе си, Лис - подкани я Бергер. -Обичам хубавите истории.
Тя премигна няколко пъти и дойде отново на себе си. Нима Майлин бе говорила за нея на този тип? Не беше в стила й. Лис погледна към Бергер. Черният перчем, падащ на челото му, по-скоро подчертаваше, отколкото скриваше опустошеността на лицето му. Погледът зад тесните правоъгълни очила по средата на това бойно поле обаче бе мек и светъл. Тя бе видяла откъсите от „Табу”, пуснати в мрежата. Бергер говореше за децата и че сексуалността им неизбежно се превръща в стока в пазарното общество, в което всичко се продава и купува. Говореше за допинга като за необходимост, ако на спорта бе съдено да продължава да съответства на искането ни за нещо свръхчовешко. За легализирането на хероина - по-интересно и чисто наркотично вещество от алкохола. Хероинът убивал учудващо малко хора. До смъртта водело криминализирането на наркотиците и всичко, свързано с него - мръсните спринцовки, мръсния секс, убийствата като следствие от неплатени дългове.