- А бяхте ли там?
- Ей, Лис, вече казах това в показанията си пред полицията. Ако продължавате да ме разпитвате, ще реша, че работите за тях.
Тя забеляза нещо по-сериозно зад дразнещия му тон - нещо като предупреждение. Загаси цигарата си и реши да подходи от другата страна:
- Мислите ли, че можем да минем без табута?
Той дръпна силно от цигарата си, задържа за малко дима в дробовете си и със свистене го издуха през зъбите си.
- От някои се избавяме, но през цялото време се появяват нови. Работя, за да ги разрушавам по-бързо, отколкото успяват да се появят.
- Защо?
- Защото съм революционер, мечтател, такъв, който иска да намери нещо по-честно и чисто от тази наша пуста култура, която - аха-аха - и ще ни задуши... - погледна я много сериозно. След което се озъби: - Не се опитвайте да ме измамите. Това, разбира се, няма нищо общо с политиката. Занимавам се с онова, което винаги ми е харесвало - с провокации. Разбирате ли защо съм престанал да съм свещеник? Ако на децата се дадат играчки, то повечето от тях ще седнат да си играят с тях. Някои обаче веднага ще започнат да ги разглобяват, за да видят какво има там, вътре. А след това ще ги захвърлят настрана. Аз съм такова дете. И никога няма да бъда друго. И е чудесно, че от това могат да се направят купища пари - отново се засмя гръмко. - Но сега мисля да приключа.
- С телевизията ли?
- Въобще с всичко... Предаването след Нова година ще е последното. Знаете ли за какво ще е?
Тя не знаеше.
- За смъртта! Смъртта е абсолютното табу. Тя поглъща всичко. Дори не може да бъде хваната.
- Токшоу за смъртта? Със сигурност не сте първият, който се е сетил за това.
- Ще го направя по друг начин! - замълча той.
- Заинтригувахте ме - каза Лис.
- Без ирония няма да се получи нищо - усмихна се гордо той. - И въпреки това всичко трябва да е сериозно до смърт. Повече нищо няма да ви кажа. И така ме принудихте да издам твърде много.
13
Тя се метна на трамвая на „Фрогнервайен”. Качи се в задния салон, без да си плати. Изпрати есемес на Вилям. Той все още бе на семинар, но отговори: „Кафенето „Пер на ъгъла”, в един часа?”
Тя бе там в без петнадесет. Изпи си еспресото. Излезе, изпуши цигара на студа, купи си вестник и отново седна вътре. Той се появи в един и двадесет и това я ядоса.
- Не ти ли е омръзнало да зубриш тези закони и параграфи? - каза само тя.
- Да не се заяждаме!
Той си поръча кафе лате, а тя - още едно еспресо. Неочаквано усети желание, ободряващо повече от кафето.
В този град е толкова тъмно. Светлината се губи през цялото време.
- Сигурно и в Амстердам не е по-светло през зимата - отбеляза Вилям.
Лис не искаше да говори за Амстердам.
- Днес бях при Бергер.
- При Бергер ли? - възкликна той. - Какво си търсила там?
Тя не отговори. По тротоара покрай тях ходеше напред-назад възрастна дама. Държеше в ръце миниатюрна шапчица.
- Там е безветрие.
Вилям отпи от кафето си:
- Ходила си там, защото там няма вятър ли?
Тя го изгледа. Под очите му имаше тъмни кръгове.
- Ти каза, че Майлин е открила нещо за Бергер. И е искала да го притисне преди ефира.
- Попита ли го за това?
- Отбих се, за да добия впечатления. Следващият път може би ще го попитам направо.
Вилям поклати глава:
- И какво мислиш ще се получи от това? Ще падне на колене и ще си признае нещо ли? - Вилям изглеждаше съвсем объркан. - Остави това на полицията, Лис. Ако продължаваш в същия дух, може само да объркаш още повече случая - отметна дългия перчем от челото си той. - Аз също съм недоволен от работата им - каза тихо той. - Като че ли не разбират, че с всеки ден шансовете намаляват. Ако не се случи нещо в близко време...
Лис чакаше. Онова, което той остави след многоточието, увисна някъде между тях. Тя изгълта кафето си на две големи глътки, потръпна и остави чашката.
- Сигурна съм, че знаеш какво е открила Майлин за Бергер.
- Така е - отговори той.
Той мълчеше, а тя губеше търпение.
- Бих искала да ми го кажеш.
Видя как дъвкателните му мускули се размърдаха. След това той въздъхна тежко.
- Изглежда, че Майлин е разговаряла с някого за него - каза той. - С някого, когото преди много години Бергере въвел в тайните на живота на възрастните.И именно това искаше да каже в ефир тя. Да го разкаже, гледайки в камерите.
Лис закри очите си с ръце:
- Да разобличи Бергер като педофил в ефир?
Вилям взе салфетка и започна да я мачка:
- Искаше да го накара да отложи предаването, за да му покаже, че всичко си има граници. Попитах я дали разбира каква може да е реакцията. Тя твърдеше, че разбира. Страхувам се, че е сгрешила.
Лис се замисли, след което каза: