Лис взе бележника, останал й от Майлин.
Защо, Майлин, ти помниш всичко, а аз съм забравила всичко?
Седеше, мислейки по този въпрос, след което продължи:
Всичко, за което ще те разпитам, когато се върнеш.
В погледа на Вилям има нещо, напомнящо за баща ни. Забелязала ли си? И около челото му - също. И нещо в начина му на говорене. Но устата му е различна.
Майлин, тъгувам за теб.
„Аз също тъгувам за теб, Лис. Как се справяш?”
Защо не си почистила камината преди тръгване?
„Не мога да ти кажа.”
До Коледа остават пет дни. Искам да се върнеш.
Записа си с всички подробности какво би могла да е правила Майлин на вилата през последната й вечер - приготвила си е храна, поседяла е на чаша вино, гледайки огъня в камината, или е поработила на лаптопа си на светлината на парафиновата лампа. Записа си и какво би могла да си е мислела сестра й преди сън. Как бе събрала нещата си на следващия ден. Изведнъж е имала много малко време, защото е трябвало да се срещне с някого, и не бе успяла да почисти камината. Бе забързала през гората към колата. Бе тръгнала от паркинга.
Лис не можеше да си представи какво се бе случило след това.
15
Вторник, 23 декември
Общата кухня не бе претрупана. Хладилник, маса с пет стола, малка кухненска печка, микровълнова. На стената висеше плакат - топящия се часовник на Салвадор Дали.
Някакъв младеж с анорак влезе, погледна към Лис, извади нещо от хладилника - като че ли чернодробен пастет. Отряза си филия хляб, намаза я с пастет и излезе от кухнята със сандвича в ръка.
В този момент Катрине се върна от тоалетната.
- Обещай ми никога да не живееш в студентско общежитие - поиска тя. - Щом само имам пари за нещо по-добро, се махам веднага оттук - погледна накриво плота, затрупан с мръсни съдове и остатъци от храна. - Не можеш да си представиш как ми е омръзнало това, че никой не почиства след себе си. Момчето, което току-що влезе, е просто голяма свиня. И това е меко казано.
Докато бяха делили квартирата на „Швейгорсгате”, Катрине често бе ругала същото - свинете, обикновено от мъжки пол, които никога не разтребват. Лис освежи паметта на приятелката си и на Катрине й се наложи да си признае, че била живяла в още две квартири с други и там било също толкова гадно.
- Ако трябва да живея с някакъв мъж, нека е санитар - заяви тя. - Тях поне ги учат да пазят чисто.
- Трудно си те представям със санитар - коментира Лис.
- Защо? Ако се отнася добре с мен. Дори и да е гей. Само да разтребва след себе си, преди да изчезне.
За последен път се бяха видели преди повече от три години. Катрине бе пуснала дълга коса и я бе боядисала черна. Стилът в облеклото й също се бе сменил - от торбести пуловери към тесни щамповани фланелки и дантелен сутиен под тях, от широки дънки унисекс към ластични панталони, с които изглеждаше много стройна. Когато Лис я попита какво става, Катрине си призна, че е започнала да посещава фитнеса. Все още се интересуваше от политика, но вече от няколко години била престанала да окупира изоставени къщи и да се бие с полицията. Сега учела за политолог и била в съвета на студентската организация.
- Как сте вкъщи?
Лис не мислеше за Льоренскуг като завкъщи, но не понечи да спори:
- Можеш и сама да си представиш.
Катрине кимна:
- Просто не може да ми го побере умът. А за вас сигурно е въобще...
Не можа да завърши, а Лис не отговори. Бе се отбила при Катрине, за да си почине. Да престане да говори за онова, което я измъчваше. Приятелката й очевидно разбра това. Стана, извади кафе, ябълков сок и крекери.
- Все още ли си на некалорична храна? - попита Лис, забелязала опаковката.
- Аха.
- И продължаваш да не ядеш месо?
- Понякога ям. Само не мечешко и вълчо.