Лис се усмихна. За миг й поолекна, но след това мислите й започнаха да я измъчват отново.
- Какво ти говори „Death by water”? - попита тя и си сипа в чашката три лъжички и нещо разтворимо кафе. -„Гугъл” ми даде огромен брой отговори. Струва ми се, че е заглавие на филм. Или на роман.
Катрине бе по-образована и винаги бе обичала авторското кино.
- Чувала съм го - съгласи се тя. - Може да е рокгрупа?
Отиде до стаята си, върна се с лаптопа си и влезе в мрежата. И веднага възкликна:
- Разбира се! „The Waste Land”[8], поема от Т. С. Елиът. Дори съм я чела някога.
Лис погледна към екрана над рамото й: „Phlebas the Phoenician, a fortnight dead, Forgot the cry of gulls, and the deep sea swell”[9].
- Да не си заобичала стихове? - учуди се Катрине. - Никога преди не си се интересувала от това.
- Не, просто изплува... Харесва ми. Удавилият се финикиец.
Дочете го до края. Шептящото подводно течение бе оголило костите на удавника. Той лежеше там, дълбоко в морето, издигаше се и се спускаше, плуваше през образи в бурния поток.
- Това може да има нещо общо с Майлин - каза Лис. - На бележката е написала: „Да го попитам за „Death by water” и я бе лепнала на дъската.
Катрине кликна върху някакъв коментар и прочете на глас:
- „Поемата „Пустата земя” е блуждаене в калейдоскопичния свят, породен от проклятието на безплодието. И нито един персонаж от тази поразена от заклинанието земя не вижда надежда, защото почти всичките са слепи” - обърна се към Лис. - Мислиш ли, че това е свързано някак си с изчезването на Майлин?
- Сигурно не е. Но всичко, което намират след нея, е от значение за мен. Всичко, което говори за мислите и действията й.
След кафето Катрине донесе бутилка ликьор „Southern Comfort”. Винаги бе обичала сладкото. След две чашки предложи на Лис да отидат някъде в града. Лис не знаеше какво да й отговори. Не бе сигурна, че приятелката й иска наистина да прекара вечерта с нея. Чувстваше се като обвита в пашкул. Това я предпазваше, но в същото време я правеше недостъпна.
- В момента не съм най-добрата компания за ходене по кръчми - каза тя.
- Ела на себе си, Лис Бйерке - отговори й, раздразнено, Катрине. - Ако си мислиш, че търся само развлечения...
- Във всеки случай няма да ми навреди да дам на мозъка си някаква нова храна - прекъсна я Лис и пресуши чашката си. Мисълта да прекара вечерта в Льоренскуг с майка си и Таге я отвращаваше.
Въпреки бедността на гардероба си Катрине си избира цял час дрехи. Лис се изявяваше в качеството си на стилист, за което, според приятелката й, имала големи способности, още повече че, както намекна с известна доза ирония Катрине, авторът на бележката в „Дагбладет” твърдял, че Лис „стояла на прага на кариерата на модел”. Лис не каза, че бе изгубила не повече от десет минути, за да се облече, преди да излезе. Бе взела един от пуловерите от гардероба на Майлин. Коженото й яке най-сетне бе изсъхнало, но върху него бяха останали уродливи петна. На свой ред Катрине се спря на къса и тясна копринена рокля. Легна на пода и си обу прозрачен чорапогащник, но не и бикини. Канеше се да се срещне с една състудентка. Казвала се Тереза и била започнала връзка с един футболист.
- Той играе в елитната група - каза й Катрине, когато се качиха в метрото по посока на центъра. - Сигурно е парче месо от най-високо качество.
Тереза чакаше пред клуб „Моно” и щракаше нещо на мобилния си телефон. Бе чернокоса, ниска на ръст и с много изразителни черни очи. Между тесните си устни стискаше незапалена цигара.
- Как е с филето? - попита Катрине.
- Напредваме.
Лис едва ли се интересуваше от техния кодиран език, но Катрине, изглежда, реши да не оставя приятелката си с чувството за излишна в този разговор.
- С Тереза разработихме класификация на интересуващите ни мъже - обясни тя.
- Много е просто - призна Тереза. - Същите наименования като на щанда за месо. Като цяло, плешка и обезкостено говеждо са ziemlich schlecht[10].
- Най зле е карантията - направи муцунка Катрине. - Не понасям черния дроб.
- O’кей, черният дроб и карантията са най-зле - съгласи се Тереза. - Следват плешката, гърдите и други подобни. Пържолата с кост и шунката са приемливи.
- А сегашният ти тип е от филето - намеси се Лис, за да покаже, че е разбрала всичко. - А как е със срока на годност?
- Точно така - ликуваше Катрине. - Трябва да въведем и това. Да се консумира до...
- Годно до... - добави Тереза.
Предложиха им място на дивана в старинен стил в дъното на кафенето. Катрине се притисва до Лис и извика през музиката, разнасяща се от тонколоните на тавана:
- Ще кажа на Тереза, за да знае... Лис е сестра на Майлин Бйерке.
Тереза я зяпна. На Лис определено й харесваха черните й очи.
- Онази, която... А, по дяволите. Съчувствам ти.