Лис стисна набързо ръката й:
- Всичко е наред. Катрине ме помъкна със себе си, за да се разсея. По-добре разкажи за твоя футболист.
Тереза дойде бързо на себе си:
- Ей, Катрине, мислех си, че мога да ти кажа нещо и целият град да не научи за него.
- Казах го само на Лис, честна дума. А на нея може да се има доверие.
Изпиха по една бира и си поръчаха още по халба. Лис не бе яла почти нищо и усети, че ще се напие от раз.
- На никого няма да кажа - закле се тя и начерта кръст във въздуха. Разговорът за пазене на тайни я успокояваше.
- Толкова е секси, че съм почти готова да отида на футболен мач - призна си Тереза. - Трудно бих могла да си представя по-тъпо занимание, но ако там той тича по къси тесни шорти...
- Футболистите са с огромни шорти - просвети я Катрине. - Сигурно, за да има място за чудовищните им атрибути. Хандбалистите са с къси и тесни шорти.
Лис захихика. Катрине винаги се бе интересувала от мъжката анатомия и бе провеждала изследвания на място едва ли не от детската градина.
- Та как се казва твоето филе?
- Йомар.
Катрине зяпна учудено:
- Каниш се да се срещаш с мъж на име Йомар?
- Точно така.
- Може да го нарича по друг начин - предложи Лис.
- Например, Джей.
- И освен това трябва да прочетеш повечко за футбола - дразнеше приятелката си Катрине. - Да научиш наизуст класирането в Германия и Белгия.
Тереза отмести халбата си:
- Той не е такъв. Можем да си говорим и за други неща. Той учи.
- В Спортната академия - съобщи Катрине и погледна многозначително Лис.
Тереза подсвирна:
- Атиби ли искала да се срещаш с някакви пънове от политологията?
- Pas du tout[11]- заяви Катрине. - Ако, разбира се, ми трябва именно секс.
- Не ти ли трябва?
- Не бих отишла на гости на някого в събота вечерта, за да обсъждам норвежката социална политика, ако имаш това предвид...
- Bad guys for fun - каза Тереза, - good guys for...[12]
- Колоквиуми - прекъсна я Катрине.
Лис се разсмя. Пашкулът, в който бе обвита, бе невидим и може би другите дори не го забелязваха. Помисли си, че трябва да продължи да се среща с Катрине и по-нататък. А така й се искаше да прегърне и притисне до себе си Тереза с черните очи.
Той се появи след единадесет и половина. Неясно защо, но Лис веднага разбра, че на вратата на помещението им се е появил футболистът. Бе висок, като главата му стърчеше над главите на всички, които бяха до него. Имаше рошава руса коса, която изглеждаше изрусена. Тереза го видя, махна му и го извика. Той се приближи с друг младеж, чернокос, с плитчици.
Тереза ги представи набързо.
- Катрине, това е Йомар Виндхейм.
Бе с костюм, кожено яке и бял със златни нишки шал на врата. Катрине се усмихна малко язвително, сигурно, защото името вече бе обсъждано толкова много.
- Йомар, това е Катрине, а това е...
Той се обърна към Лис. Хвана я за ръката. Учудена, тя се опита да я освободи, но той я задържа. Очите му бяха сивкави на светлината на лампите на стената и малко кривогледи.
- Йомар - каза той.
- Лис - каза тя и отдръпна ръката си.
Приятелят му се казваше Дидие и както се оказа, клубът му го бе купил наскоро от Камерун. Неочаквано и Катрине, и Тереза се запалиха по футбола. И се оказа, че знаят подозрително много за него.
- Четирима в линия ли играете в „Люн”? - поинтересува се Катрине.
- Единадесет в линия - поправи я Йомар и преведе на Дидие, който се разсмя до хълцане.
- Bright girl[13]- каза той и я потупа по ръката.
- Bien sure, comme une vache[14]- отговори тя c най-пленителната си усмивка.
Бабата на Катрине бе белгийка и Лис не се бе учудила, когато веднъж приятелката й бе заговорила на френски. На Дидие обаче бе лесно да се направи впечатление и той се оказа лесна жертва. В другия край на масата Тереза просто бе залепнала за своето филе. От първия миг тя го пазеше, бе начертала около него невидим, но ясен кръг, бе маркирала територията си, която щеше да отбранява с всички средства при необходимост. Лис седеше в ъгъла на дивана. Това бе най-подходящото място за нея, за да не изпаднеше напълно от компанията.
16
БМВ-то на Йомар Виндхейм бе паркирано точно пред кафенето. Самият той се накани да седне зад волана, защото, както тържествено бе заявил, така да се каже, не бил пил. Тереза се шмугна до него. Дидие се промуши до средата на задната седалка. От време на време прекъсваше разговора на френски с Катрине и се обръщаше на афроанглийски към Лис. Бе прегърнал и двете и от него се излъчваше аромат на непознат парфюм. На Лис й харесваше да усеща тежестта на дланта му на рамото си.
Те избръмчаха нагоре по „Трондхеймсвайен” през площад „Карл Бернер”. Йомар търсеше някаква къща в район Синсен. Когато слязоха от колата, отново заваля сняг. Тежките парцали се пльосваха на земята и веднага се топяха. От един отворен прозорец се чуваше музика. Лис все още се чувстваше съвсем малко пияна.